Книги
Произведения
Роман
-
-
Автобиография 5,4
- Autobiografija, 1924
-
Пиеса
-
-
Госпожа министершата 5,6
- Gospođa ministarka, 1931
-
Разказ
- Сваляне на всички:
Биография
По-долу е показана статията за Бранислав Нушич от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
| Бранислав Нушич Бранислав Нушић | |
| сръбски писател | |
 Бранислав Нушич, 1894 г. | |
| Роден | Алкивиад ал Нуша
8 октомври 1864 г. (стар стил)
|
|---|---|
| Починал |
Белград, Кралство Югославия |
| Погребан | Белград, Сърбия |
| Националност |  Сърбия |
| Учил в | Юридически факултет на Белградския университет Белградски университет |
| Работил | дипломат, писател, журналист |
| Литература | |
| Псевдоним | Бен Акиба |
| Период | 1886 – |
| Жанрове | разказ, фейлетон, драма, роман |
| Известни творби | „Автобиография“ |
| Семейство | |
| Баща | Джордже Нуша |
| Майка | Любица |
| Съпруга | Даринка Джорджевич |
| Деца | Маргита Предич-Нушич |
| Подпис |  |
| Уебсайт | |
| Бранислав Нушич в Общомедия | |
Бра̀нислав Ну̀шич (на сръбски: Бранислав Нушић или Branislav Nušić; на арумънски: Alchiviadi al Nusha) е виден сръбски писател и комедиограф.
Биография
Роден е на 20 октомври (8 октомври стар стил) 1864 година в Белград във влашко семейство от битолското село Магарево като Алкивиад ал Нуша, но на 18 години сменя официално името си на Бранислав Нушич.
Завършва Юридическия факултет в Белградския университет. През 1885 година, на 21 години, участва в Сръбско-българската война.
През 1889 година започва работа като служител в сръбското консулство в Битоля и прекарва 10 години на сръбска дипломатическа служба в Македония и Косово. Става вицеконсул в Битоля[1] и Прищина. През 1893 година се жени за Даринка в Лисолайския манастир „Свети Архангел Михаил“.
През 1912 година е окръжен управител в Битоля и се проявява като ревностен проводник на сръбската пропаганда в района. След убийството на българския учител в Прилеп Атанас Лютвиев от сръбски офицери на 5 декември 1912 година, прави всичко възможно да прикрие престъплението.[2]
По-късно работи като директор на Сараевския народен театър. През 1933 година е избран за академик на Сръбската академия на науките. Основател на модерната сръбска реторика. Умира на 19 януари 1938 година в Белград в разгара на работата си над комедия с название „Власт“.
Творчество
- „Странички от Пожаревацкия затвор“ (1889)
- „Записки на един ефрейтор от Сръбско-българската война“ (1886) и др.
Нушич е ярък комедиограф, изобличител на социалните пороци в сръбското общество от края на XIX век. Автор е на комедиите:
- „Обикновен човек“ (1900)
- „Свят“ (1904)
- „Околосветско пътешествие“ (1910)
- „Автобиография“ (1924)
- „Госпожа министершата“ (1931)
- „Мистър Долар“ (1932)
- „Опечалена фамилия“ (1934)
- „Д-р“ (1936)
- „Покойник“ (1937)
Нушич е автор и на драмите:
- „Така трябваше да стане“ (1900)
- „Семберийският княз“ (1900)
- „Бездна“ (1902)
- „Хаджи Лоя“ (1908) и др.
Автор на учебник по реторика:
- „Реторика“ (1934 г.).
Особено популярна е неговата книга „Автобиография“.
Външни препратки
- Произведения на Бранислав Нушич в
Моята библиотека - Интервю на Бранислав Нушич с Яне Сандански за сръбския вестник „Политика“
Бележки
- ↑ Terzić Slavenko, Konzulat Kraljevine Srbije u Bitolju (1889 – 1897), Istorijski časopis, 2008, br. 57, str. 330, 334, 338
- ↑ Църнушанов, Коста. Димитър Талев в моите спомени. София, Изд. Македония, 1992. с. 40.
|
