Биография
По-долу е показана статията за Ацуши Накаджима от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Накаджима.
| Ацуши Накаджима | |
 Ацуши Накаджима, 1936 г. | |
| Роден | 5 май 1909 г. |
|---|---|
| Починал | 4 декември 1942 г. Токио, Япония |
| Професия | писател |
| Националност |  Япония |
| Активен период | 1934 – 1942 |
| Жанр | драма |
Повлиян от
| |
| Съпруга | Така Хашимото (1933 – 1942) |
| Деца | 3 |
| Ацуши Накаджима в Общомедия | |
Ацуши Накаджима (на японски: 中島 敦 Nakajima Atsushi) е японски писател на произведения в жанра драма.
Биография и творчество
Ацуши Накаджима е роден на 5 май 1909 г. в Токио, Япония. Баща му е учен, специализиран в класическия китайски език. Родителите му се развеждат след една година. След 6-годишна възраст отрасва при баща си и двете си мащехи. През 1918 г. семейството се мести и той учи в училище в Хамамацу до 1920 г. В периода 1920 – 1926 г. живее и учи в Корея, окупирана от Японската империя, докато баща му преподава класическа китайска литература в гимназия в Сеул и в Далян. После учи в гимназията в Токио, но често боледува и временно прекъсва училище. След завършване на гимназията, в периода 1930 – 1933 г. следва японска литература в Японския императорски университет в Токио.
През 1933 г. се жени за Така Хашимото, с която имат три деца.
След дипломирането си през 1933 г. преподава японски и английски език в частната девическа гимназия в Йокохама до 1941 г. Едновременно с работата си започва да пише. През 1934 г. дебютира като писател с разказа „Торагари“, с който участва в конкурс за млади автори на списанието „Chūō Kōron“.
Накаджима не се интересува от политика и за разлика от някои свои съвременници в милитаризирана Япония избягва да пише за каквато и да е проправителствена пропаганда, а предпочита да пише младежки истории и разглежда философски теми. В разказите си ползва впечатленията си от Корея и Микронезия, описвайки японската колонизация със съчувствие.
През 1941 г. е изпратен в Палау, за да редактира учебници и да преподава японски език на децата на членовете на японската окупационна администрация, но се връща в Япония през 1942 г., след като е измъчван от тежка астма. В Палау завършва романа си „光と風と夢“ (Светлина, вятър и мечти) базиран на живота на Робърт Луис Стивънсън, който е номиниран за наградата „Акутагава“.
Ацуши Накаджима умира от пневмония и пристъп на астма на 4 декември 1942 г. в Токио.
През 1949 г. изданието на пълния сборник на произведенията му – „中 島 敦 全集 Nakajima Atsuji zenshū“ е удостоено с литературната награда на издателство „Mainichi Shimbun“.
Литературното му наследство се съхранява от Музея на съвременната литература в Канагава.
Произведения
- частична библиография
- 光と風と夢, Hikari to kaze to yume (1942)
- 山月記, Sangetsuki (1942)
- 木乃伊, Mùnǎiyī (1942)
- 李陵, Riryo (1943)
- 中 島 敦 全集 Nakajima Atsuji zenshū (1949) – пълен сборник на произведенията му
- издадено в България
- ”Тигърът-поет“ в „Японски разкази“, изд.: „Народна култура“, София (1973), прев. Людмила Харманджиева
Източници
- ((en)) Библиография в „Goodreads“
- ((ru)) Биография в „24smi“
Външни препратки
- Ацуши Накаджима в Internet Speculative Fiction Database
- Произведения на Ацуши Накаджима в
Моята библиотека - ((en)) Гробът на писателя в гробището „Тама“, Токио
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата 中島敦 в Уикипедия на японски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
