Биография
По-долу е показана статията за Ангел Грънчаров-Елтимир от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Ангел Грънчаров.
| Ангел Грънчаров | |
| български общественик | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 25 ноември 2013 г.
|
Ангел Грънчаров е български общественик и публицист, ползващ и псевдонима Елтимир. Представя себе си като „дългогодишен политически дисидент, националист, историк, публицист и тенгрианин.“
Биография
Роден е на 5 ноември 1959 г. в с. Гурково, Община Ботевград, Софийска област.
През 1978 г. Ангел Грънчаров, веднага след като завършва гимназия, е осъден на 4 години затвор по чл. 108 от Наказателния кодекс – за пропаганда срещу тогавашния строй и опит за свалянето му. Причината – Ангел Грънчаров е разпространявал в Ботевград позиви, насочени срещу комунистическата власт, Тодор Живков и поредното увеличаване на цените. Излежава присъдата си в Старозагорския затвор, без да бъде засегнат от помилвания и амнистии.
От януари 1988 г. се включва в антикомунистическото сдружение „Независимо дружество за защита правата на човека“, създадено и ръководено от Илия Минев.
През 1998 година Грънчаров основава организацията Движение „Войни на Тангра“, която се определя като „духовно-информационна националистическа организация“ и няма официална регистрация.[1][2][3] Организацията има за цел възстановяване и опазване на древнобългарски светилища и артефакти, както и реабилитацията на предхристиянската вяра на прабългарите – тенгризъм. Идеологията на Движение „Войни на Тангра“ е силно националистическа и антирепубликанска, като си поставя за цел възстановяване на монархическа прабългарска власт, наричана от организацията Саракт.
Ангел Грънчаров е разследван и осъден за противодържавна дейност през 1998 и 1999 г. Според негови твърдения, разследващи са същите офицери от ДС, разследвали го и преди 1989 година, преминали към новата служба НСС. От 1991 г. се занимава с журналистика, сътрудничи на няколко издания в София. Пише и издава книги. Издател и главен редактор на вестниците „Независимост“ – печатен орган на Българско революционно освободително движение, и някогашния „Съпротива“ – издание на Движение „Воини на Тангра“. Името му присъства в т. нар. „Речник на дисидентите“.[4]
Умира от цироза на черния дроб на 25 ноември 2013 г. в Ботевград.
Библиография
- 1996 – „А Л Т О М Ъ“ (Книга на отговорите) (електронно издание на книгата)
- 2007 – „Деца на мрака“ (електронно издание на книгата)
- 2007 – „Завръщането на Тангра“ (електронно издание на книгата)
- 2007 – „Невидимата атака“ (електронно издание на книгата, електронно издание на книгата)
- 2008 – „Човеко, стани!“ (електронно издание на книгата)
- 2008 – „Последният“ (електронно издание на книгата)
- 2009 – „Програма за Национална съпротива“ (електронно издание на книгата)
Бележки
- ↑ Движение „Войни на Тангра“
- ↑ Ситовски надпис, архив на оригинала от 4 септември 2014, https://web.archive.org/web/20140904173649/http://www.monitor.bg/bin/marticle?id=399856, посетен на 3 септември 2014
- ↑ За Движението, „Кои сме ние?“
- ↑ Ангел Грънчаров ще бъде включен в Речник на дисидентите, съобщи Михаил Неделчев, който е редактор на българската част, Ботевградски вести, бр. 46, 14-20 ноември 1999.
