Ален Кола

(автор)

Романи

По-долу е показана статията за Ален Кола от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Ален Кола
Alain Colas
френски ветроходец
Ален Колас на борда на „Манурева“ с едно от трите си деца, няколко дни преди началото на първото състезание „Пътят на рома“
Ален Колас на борда на „Манурева“ с едно от трите си деца, няколко дни преди началото на първото състезание „Пътят на рома“

Роден
Починал
16 ноември 1978 г. (35 г.)
Националност Флаг на Франция Франция
Професия писател
Литература
Период 1967 – 1978
Жанрове пътепис
Тема ветроходство, обиколка на света
Известни творби „Нос Хорн за сам човек”
Награди Кавалер на Ордена на Почетния легион
Семейство
Съпруга Теура Краузе (1971 – 1978)
Деца Ваимити, Тореа, Терева

Уебсайт www.alain-colas.com
Ален Кола в Общомедия

Ален Кола (на френски: Alain Colas) е френски ветроходец, щурман и писател на произведения в жанра пътепис. Известен е с победите си в състезанията за самотни мореплаватели „Английски Транссат“ през 1972 г. и световния си рекорд за обиколка на света през 1973 г. на тримарана си „Манурева“.

Биография и творчество

Ален Кола е роден на 16 септември 1943 г. в Кламеси, Ниевр, Франция, в сейството на Роже и Фернанде Кола. Има двама братя. Учи в Оксер, където завършва гимназия и през 1961 г. получава бакалавърска степен по философия от лицея „Пол Берт“. Следва във Факултета по изкуствата в Дижон и продължава образованието си в Сорбоната в Париж, където специализира английска филология. През юли 1963 г. създава клуб кану-каяк в Кламеси.

През 1965 г., докато е в Париж, кандидатства за преподавателско място в Университета на Сидни. Получава отрицателен отговор, на заминава през януари 1966 г. за Австралия и успява да получи преподавотелско място за лектор по френска литература в колежа „Сейн Джон“. Докато е в колежа открива света на ветроходството, тренира и през декември 1967 г. става член на яхта от Нова Зеландия за състезанието Сидни-Хобарт.

В Хорбат среща и се сприятелява с Ерик Табарли, който печели състезанието с тримарана „Pen Duick III“. Заедно участват в други плавания. През 1968 г. се връща l Париж, за да завърши следването си в Сорбаната. После решава да участва с Табарли в състезанието „Лос Анджелис – Хонолулу“ с новия тримаран „Pen Duick IV“. Поради различни причини не участват, а той плаща аванс за закупуване на тримарана с хонорарите от лекции и няколко пътеписа, които е публикувал в пресата. За да закупи изцяло лодката той опитва да постигне някакъв успех във ветроходството, но накрая с помощта на баща си получава кредит за плащането. С тримарана участва успешно в няколко състезания, като става победител в състезанието „Английски Транссат“ през 1972 г. За постижението си е удостоен с Ордена на Почетния легион. През същата година е издаден пътеписа му „Un tour du monde pour une victoire“.

Преименува тримарана на „Манурева“ и прави някои подобрения. В прериода 8 септември 1973 г.-28 март 1974 г., паралелно с първото състезание за самотни морепланатели „Whitbread“, прави самотна обиколка на света с междинно спиране в Сидни. Преминава растоянието за 169 дни, с което подобрява рекорда на сър Френсис Чичестър с 32 дни.

През 1975 г., заедно с Мишел Бигойн, Клод Колар и Гилбърт Тригано, прави дизайна и реализира изграждането на четиримачтовата платноходка дълга 72 метра „Club Méditerranée“. Същата година при злополука на „Манурева“ получава нараняване и счупване на десния глезен, след което претърпява 22 операции и дълго се възстановява. През 1976 г. участва с „Club Méditerranée“ в „Английски Транссат“ като се класира пети. Участва в парада на корабите, организиран по река Хъдсън по случай стогодишнината на Съединените щати.

След завръщането си във Франция организира с платноходката платени излети в морето „Добре дошли на борда“ последвани от прожекции и конференции, на които продава своите книги и предмети със собствено лого. През 1977 г. е издаден и пътеписа му „Нос Хорн за сам човек“.

На 5 ноември 1978 г. в Сен Мало Ален Кола стартира участието си ветроходното състезание „Пътят на рома“ с тримарана „Манурева“. Изчезва в ураган на 16 ноември 1978 г. край Азорските острови, Португалия. Въпреки идирването и разследването не са открити доказателства за корабокрушението му, но е установено, че корпусите на лодките от алуминий имат множество пукнатини скрити под слоевете боя.

Случаят му вдъхновява музиканта Серж Генсбур да напише текста на песента „Манурева“ композирана и изпълнена от пемеца Ален Шамфор. През 2006 г. в Кламеси е открит негов паметник.

Произведения

Самостоятелни романи

  • Un tour du monde pour une victoire (1972)
  • Cap Horn pour un homme seul (1977)
    Нос Хорн за сам човек: [Дневник на околосветско плаване], изд.: ИК „Георги Бакалов“, Варна (1985), прев. Асен Дремджиев

Източници

Външни препратки

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Alain Colas“ в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.