Книги
Биография
По-долу е показана статията за Алън_Уилямс от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
| Алън Уилямс | |
| Роден | 28 август 1935 г. |
|---|---|
| Починал | 21 април 2020 г. |
| Професия | писател, журналист |
| Националност |  Англия, Великобритания |
| Активен период | 1962 – 1992 |
| Жанр | трилър |
| Известни творби | „Архивът на Берия“ |
| Съпруга | Антония Симпсън (? – ?) Маги Ноач (? – 2020) |
| Деца | Оуен, Лора, Софи |
Алън Уилямс (на английски: Alan Williams) е британски журналист-военен кореспондент и писател на произведения в жанра трилър и документалистика.
Биография и творчество
Алън Емлин Уилямс е роден на 28 август 1935 г. във Великобритания. Баща му е актьорът и писател Емлин Уилямс. Има по-малък брат.
Учи в училище Стоу, в университета в Гренобъл Алпи, в Хайделбергския университет, и в Кингс Колидж на Кеймбриджкия университет, който завършва през 1957 г. с бакалавърска степен по съвременни езици. Като студент той участва в унгарското въстание като доставя пеницилин на бунтовниците в Будапеща. Делегат е от Кеймбридж на Световния фестивал на мира и приятелството във Варшава, където той и негови приятели помагат на полски студент да отиде на Запад като го прекарват в багажника на колата.
След дипломирането си работи за Радио Свободна Европа в Мюнхен. След това работи към „Western Mail“ и „Гардиън“, преди да стане чуждестранен кореспондент на „The Daily Express“, отразяващ международни войни и събития. Прави репортажи за събития в Близкия изток, Източна Европа, Съветския съюз, Израел и Далечния изток, като отразява повечето проблеми в света – Виетнам, Алжир, Чехословакия, Унгария през 1956 г., Ълстър, Мозамбик, Кипър и Родезия, както и двата израелско-арабски конфликта, включително Шестдневната война. В Бейрут се среща Ким Филби, ден преди той да избяга в Москва. Помага за изнасянето на ръкописа на повестта на дисидента Александър Солженицин „Раково отделение“ от Съветския съюз.
Първият му трилър „Long Run South“ (Дълго бягане на юг) е издаден през 1962 г. и му носи успех. Вторият му роман „Barbouze“ от шпионската поредица „Чарлз Пол“ е издаден през 1964 г. За романите си е наречен „естественият наследник на Иън Флеминг“.
Най-голямо признание и международен успех му носят неговите добре проучени шпионски истории: „Архивът на Берия“ – за Лаврентий Берия и „Gentleman Traitor“ (Джентълменът предател) – за Ким Филби.
През 1968 г. романът му „Snake Water“ е екранизиран във филма „The Pink Jungle“ (Розовата джунгла) с участието на Джеймс Гарнър, Ева Ренци и Джордж Кенеди.
Женен е три пъти. Вторият му брак е с Антония Симпсън, с която имат две деца – Оуен (1977) и Лора (1980). Третият му брак е с литературната агентка Маги Ноач. Имат дъщеря – Софи (1989).
Със съпругата си Маги Ноач са автори на документалната книга „The Dictionary of Disgusting Facts“ (Речникът на отвратителните факти) за случаи с известни личности и други истории, които са изключително неприятни дори за сатирично описание.
Алън Уилямс умира на 21 април 2020 г. в Лондон.
Произведения
Самостоятелни романи
- Long Run South (1962)
- Snake Water (1965)
- The Brotherhood (1968) – издаден и като „The Purity League“
- The Beria Papers (1973)
Архивът на Берия, изд. „Стубел“ (1994), прев. Валентин Кръстев - The Widow's War (1978)
Серия „Чарлз Пол“ (Charles Pol)
- Barbouze (1964) – издаден и като „The False Beards“
- The Tale of the Lazy Dog (1970)
- Gentleman Traitor (1974)
- Shah-mak (1976) – издаден и като „A Bullet For The Shah“
Шах-Мат, изд. „Стубел“ (1994), прев. Емил Енчев - Dead Secret (1980)
- Holy of Holies (1980)
Документалистика
- The Dictionary of Disgusting Facts (1986) – с Маги Ноач
Екранизации
- 1968 The Pink Jungle – по романа „Snake Water“
Източници
- ((en)) Биография и библиография във „Fantasticfiction“
- ((en)) Биография и библиография в „Goodreads“
- ((en)) Некролог в „The Guardian“
- ((en)) An Appreciation of Alan Williams, от Майк Рипли Архив на оригинала от 2021-02-09 в Wayback Machine.
Външни препратки
|
