На петдесет и пет годишна възраст Натаниел Хоторн загубва работата си в салемската митница. Години по-късно той казва за хората, които са го уволнили: „Бог да благослови враговете ми!“ Защото, напускайки чиновничеството, Хоторн се посвещава изцяло на своето писателско призвание и с решителна стъпка застава сред основоположниците на самобитната американска литература.

„Ако поне донякъде не разберем пуританизма, не бихме могли да разберем Америка.“ Тази мисъл на историка и литературоведа Пери Милър потвърждава ключовото значение на романа „Алената буква“, доколкото той представлява критично изследване на пуританското историческо и религиозно-философско наследство на фона на една притча за прелюбодеяние, изкупление и наказание от епохата на зараждането на американската нация.