Спомените си Манджуков пише между 1946 и 1959 година. По-късно той ги изпраща нелегално в Париж, където от името на парижката организация на Федерацията на анархокомунистите в България (ФАКБ) са депозирани в документалната библиотека към университета в Нантер, Франция, който получава авторските права зо чужбина.
Българските анархисти и близки на автора получават 20 ксерокопия от оригиналния ръкопис. По едно от тях е съставено и това издание. То е и най-пълното досега — с минимални промени по оригинала, за да се съхранят възможно най-добре духът на времето и автентичността на историческия текст.
Книгата е издадена с подкрепата на Антон Николов, Петко Василев, Кръстю Павлов, Георги Беликапов, Георги Калчев, Александър Ванчев, Александър Наков, Койчо Койчев, Петко Кърпатов и др.