Кара има перспективна работа. Прекрасно бъдеще. Точен график. Ева има време. Спомени за загърбване и желание да излезе от графика.

Една петъчна вечер случайността ги среща в странен бар, в който всички изглеждат щастливи. Бар, който Ева не напуска. За да разгадае тайната на щастието й, Кара се отказва от работата си. Следи я. Фантазира си живота й. Открива единствено, че надеждата да докоснеш другия, поне за миг, е достатъчна причина да вървиш напред. (Но кое точно е „напред“?) Да се откажеш от графика, да се оставиш на улиците на града, които знаят по-добре от теб кога е време за раздяла, кога е време за намиране и кога пътят е по-важен от целта. Защото думите са крайно недостатъчни…

Анотацията е взета от: http://www.public-republic.com/magazine/2008/04/1345.php

 

Издание:

Издателство „Жанет-45“

ISBN: 9789544913830