Дай Бог с настоящата книга да се постави преврат в Главното — Най-важното, за настоящото битие на българите в България и по света, уловено от художника Димитър Гюдженов: ДА СЕ СЛОЖИ КРАЙ НА ПРОСЛОВУТОТО РАЗЕДИНЕНИЕ, КОЕТО ПРЕЧИ НА РОДА БЪЛГАРСКИ, точно онова, което Кубрат има предвид с вдигнатата си ръка, ДА ПРЕБЪДЕ БЪДЕЩОТО ЕДИНЕНИЕ, защото ако го няма, вижте печалната история, огледайте се в далечината, не ви ли се доплаква — все поради разединение, щото лесно се пречупват отделните пръчки от снопа. Време е за единение! Кроватовата България не е била само заглавие, а е била Реалност! Ще я бъде и в бъдеще!

Издателство Хелиопол благодари на г-н Здравко Даскалов, сродник на д-р Ганчо Ценов, който ни предостави първото оригинално издание от 1937 година.

Настоящото издание, явяващо се като трето издание на книгата, първо — 1937 год., второ — 1998 год., е въз основа на оригиналното издание от 1937 година. Включва основната книга „Кроватова България“, „Покръстването на българите“ и „Българската история в най-нова България“ и добавката към нея според д-р Ганчо Ценов „Прокоповите хуни и Теофановите българи — турци или славяни основаха българската държава“. Добавката в лицето „Прокоповите хуни и Теофанови българи“, е от изданието 1938 година.

В настоящото издание се съдържат следните основни произведения на д-р Ганчо Ценов:

1. Кроватова България

2. Покръстването на българите

3. Българската история в най-нова България

4. Прокоповите хуни и Теофанови българи

Надяваме се, че след другото фундаментално произведение на д-р Ганчо Ценов „Произход и история на българите“, настоящото издание ще влезе свободно в изучаването на история в българското училище и университети.

Бележка от издателство Хелиопол

От автора

Преди тридесет години аз обнародвах моята първа българска работа: „Праотечеството и праезикът на българите“, в която приведох данни, че българите са живели преди Аспарух на юг от Дунав. След това обнародвах няколко работи и на немски.

Понеже съдържанието на немските ми работи остана неизвестно на българското общество, реших сега да предам тук накратко получените от мен резултати по основния въпрос, че българите са живели преди Аспарух в Тракия и Илирия. Предвид на това ще посоча къде е била Кроватовата държава и кога са се покръстили българите.

Понеже моята теза, че българите са населявали Тракия и Илирия не само преди Аспарух, но и преди славяните, прави преврат както в схващането на българската история, тъй и в схващането на историята на другите европейски народи, моята личност е била и е изложена на разни злобни нападки. Ония, които не искат да оставят сегашното разбиране на тази материя, прибягват до спекулации, за да ме дискредитират. На всичко това аз не мога да обръщам внимание. Спор тук се води за въпроса: обитавали ли са българите Тракия и Илирия преди Аспарух, или не? Оня, който иска да ме дискредитира, трябва да опровергае тази теза. Не може ли да направи това, той със своите спекулации дискредитира себе си, а не мен. Тъкмо чета във в. „Зора“ от 20.X.1937 г., че г-н Ст. Аргиров щял да обнародва поправки, нанесени от К. Иречек в един екземпляр от Брауновото руско издание на неговата История на българите, където Иречек сам отбелязва, че в неговата история имало неверни твърдения. За да се очертае по-ясно различието в метода на изследването, аз подложих моите български противници на критика. Приложих една малка историческа карта, върху която е отбелязано най-същественото за обща ориентировка. За да се види, че В. Златарски не е считал Тракия за българска земя, приложих тук отпечатъци от две негови исторически карти, от които се вижда, че според него Крум и Омуртаг са властвали южно до Пловдив и че едва „хан“ Борис (като видял, че св. Климент и другарите му се настанили в Охрид или Македония) „превзел Централна Македония“, където действаха тези светии. Понеже Борис знаел, че плодородна Южна Тракия някога може да потрябва на други народи, той не тръгнал от Пловдив за Одрин и Егейско море и оттук за Македония, а потеглил от Преслав по билото на Стара планина, минал върховете на Рила, Родопите, Пирин планина и спрял на Пелистер планина, близо до Преспанското и Охридското езеро, макар че тези планински вериги и днес са непроходими за войски. Македонците, щом го видели, се нарекли българи.

Който желае да се запознае по-подробно с повдигнатите от мене въпроси, може да види моите съчинения:

1. Dr. Gantscho Tzenoff, Die Abstammung der Bulgaren ind die Urheimat der Slaven, Verl. Ealter de Gruyter & Co. Berlin (W 10) und Leipzig 1930.

2. Dr. Gantscho Tzenoff, Geschichte der Bulgaren und der anderen Südslaven von der römischen Eroberung der Balkanhalbinsel an bis zum Ende des neunten Jahrhunderts, Verl. Walter de Gruyter & Co. Berlin — Leipzig 1935.

Считам за свое задължение да изкажа сърдечна благодарност на моя приятел господин Стефан Ив. Белев, който бе така добър да ми помогне при коригирането на тази работа.

 

София, 1.XI.1937 г.

Д-р Ганчо Ценов

Dr. Gantscho Tzenoff

Berlin — Charlottenburg 9

Mecklenburgallee 22a

Списък на книгите, писани от д-р Ганчо Ценов

1. Wer hat Moskau im Jahre 1812 in Brand gesteckt? Ebering, Berlin, 1900. Reprint: Kraus, Waduz, 1965.

2. Праотечеството и праезикът на българите. — 1907 г.

3. Българите са по-стари заселници на Тракия и Македония от славяните. — 1908 г.

4. Критически разбор на българите. — 1910 г.

5. Произход на българите и начало на българската държава и българската църква. — 1910 г.

6. Първите религиозни борби в България. — 1912 г.

7. Покръстването на българите — обяснение. — 1914 г.

8. Хиляда години ли от смъртта на Св. Климента? — 1915 г.

9. Кой е Климент Охридски? — 1915 г.

10. Произход на хуните. — 1915 г.

11. Русия и завоевателните стремежи на сърбите. — 1915 г.

12. Goten oder Bulgaren. Leipzig, Dyk, 1915.

13. Geschichte der Bulgaren. Steiwetz, Berlin, 1917.

14. Die Abstammung der Bulgaren und die Urheimat der Slaven, 1930.

15. Geschichte der Bulgaren und der anderen Subslaven, 1935.

16. Препирните по народността на българите — в що се състоят и защо се водят. — 1936 г.

17. Кроватова България и покръстването на българите. — 1937 г.

18. Прокоповите хуни и Теофановите българи. — 1938 г.

19. Народността на старите македонци. — 1938 г.

20. Хуните, които основаха българската държава. Техният произход и тяхното християнство. — 1940 г.

21. (статия) Седмичните дни като белег на старо християнство у славяните. сп. Преглед, 1907 г.

22. (статия) Das wissenschaftliche Leben in Bulgarien. „Minerva“ (WdeG), Berlin, 6 Sept., 1924.

Бележка от издателя

В оригиналното издание от 1937 година има позовавания на автора д-р Ганчо Ценов, самият той владеещ няколко древни езика, върху текстове на гръцки, както и цитати на заглавия на гръцки език.

С оглед на динамиката на нашето време, забързания ритъм в изпълнение на локални и стратегически задачи, в настоящото издание не са отразени тези текстове на гръцки. Затова пък в бележките в края на книгата читателят може да намери съответния източник.

Издателят се извинява пред академичния дух на автора за това. Настоящото оперативно издание има за цел по-скоро да разбуди интерес към реалната българска история. Самият д-р Ганчо Ценов е бил една както академична фигура, така и много прям човек, и в настоящия момент с оглед на задачата, която имат да изпълняват неговите трудове сега, той вероятно би ни простил това съзнателно изпускане на академичните методи. Вероятно ще трябва да се преподава специално в часовете по българска история делото на д-р Ганчо Ценов.

Издание:

Ганчо Ценов. Кроватова България и покръстването на българите

Трето издание (Първо издание — 1937 г., Второ издание — 1998 г.)

Консултант: Здравко Даскалов

ИК „Хелиопол“, 2004 г.

ISBN: 954-578-160-2