Историята на принцесата на Цинтра Цирила затваря цикъла от приключения на вещера Гералт от Ривия във втория том от последната седма книга от сагата за Вещера.

Ненадминат по своя сюжет и развитие на характерите, оригиналният и жив свят на поредицата „Вещерът“ е предизвикателна интерпретация на борбата и същевременно тънката граница между Доброто и Злото. Със своя нов поглед към класическото фентъзи, Анджей Сапковски ни потапя в един нов фентъзи свят — свят на вечно отпътуване и вечно завръщане. Всяко отпътуване е същевременно и завръщане, всяко прощаване — среща, всяко завръщане — раздяла. Всичко е едновременно и начало, и край, подобно на безкрайността, която символизира древната змия Уробос. Древният Уробос ни напомня, че във всеки един момент, във всяко събитие се съдържат миналото, настоящето и бъдещето. Така, както и историята на Цири, детето на Старата кръв, наследник на Дара Дорен, е едновременно и начало, и край — това е нейното Предопределение.

Направени сме ние

от сънища и сън отвред обгръща

тоз малък наш живот!

Шекспир, „Бурята“[1]

5,4 Господарката на езерото
Pani jeziora,

Бележки

[1] Превод Валери Петров — Б.пр.


Издание:

Анджей Сапковски. Вещерът: Господарката на езерото. Том 2

Превод: Васил Велчев

Редактор: Станислава Първанова

Коректор: Ангелина Вълчева

Дизайн на корицата: Бисер Тодоров

Предпечатна подготовка: Таня Петрова

ИК „ИнфоДар“ — София, 2010 г.

ISBN: 978-954-761-469-7