Бернарду Гимарайнс
Робинята Изаура

Бернарду Гимарайнс е виден представител на бразилския романтизъм, един от най-изтъкнатите поети на своето време: „Песни на самотата“ (1852), „Стихотворения“ (1865), „Нови стихотворения“ (1876), „Есенни листа“ (1883). Могъщ изразител на националния дух, като романист — „Отшелникът от Мукейн“ (1869), „Семинаристът“ (1872) и др., той поставя началото на тъй наречения „индианизъм“, както и на „регионализма“ в бразилската литература, изведен по-късно от Жуау Гимарайнс Роза и от Жоржи Амаду до висоти, осигурили й световен престиж.