„Каквото и да се напише, е все за любовта. Наистина, има ли книга, която да не съдържа любовни премеждия? Но колко са написани за самата любов?… Скандалността на тази книга — това е единственото, което брани незащитеното й сърце.“

Андрей Битов

Еротично четиво, криминален роман, чийто финал се изкачва върху планина от трупове, сатирична творба — саркастичен анализ на мотелната цивилизация на кича, модернистки експеримент, построен върху игра с класически ценности от Молиер и Рембо до речника на Ларус, своеобразен традиционен роман на възпитанието или — дълбоко под повърхността на всичко това — уникална литература за любовния роман на съвременния човек с творческата сила на създадената от самия него цивилизация?…

„Лолита“ (1955 г.) си остава не само една от най-сериозните творби на Владимир Набоков (1899–1977), но и повод за нестихващи и до днес спорове и оценки: от възмутеното отрицание до определения за шекспировски висоти.

Издание:

Владимир Набоков. Лолита

Издателство „Народна култура“, София, 1991

Рецензент: Сергей Райков

Редактор: София Бранц

Художник: Николай Пекарев

Художник-редактор: Стефан Десподов

Технически редактор: Людмил Томов

Коректор: Здравка Славянова