Машина-убиец от Фред Саберхаген
Много интересна идея е като цяло тази за берсекерите, не само в конкретната книга. Саберхаген заслужава почетно място сред фантастите заради нея.
Време на огън и мрак от Кевин Андерсън
Чудесно продължение, бих оценил някои генерално нови идеи, но и вече познатите събития и подробности са развити добре и увлекателно.
Буреносни хоризонти от Кевин Андерсън
Моя грешка ;) Също така искам да коригирам мнението си — първоначално мислех, че ще изгубя интерес, но всяка следваща книга успява да ме впечатли. Като че ли с напредване на историята и динамиката й се усилва.
Твърде много романтика в историята, ненужно разтягане на иначе незначителни етапи от развоя на събитията. Все пак ще дам шанс и на третата книга, за да проверя дали и там, както в тази част, събиията са някак си по-вяли, като ехо от първата книга.
Реално важните положения в тази втора част биха могли дабъат събрани в 1/4 от обема й без да се загуби нищо от творбата, даже би спечелила повече динамика. Но от това май страдат масово съвременните творби, освен ако не са дебютни за даден писател.
Тази втората част я усещам като декларация за още много томове и страници с претенции към успеха на първия том.
Скритата империя от Кевин Андерсън
Добро начало на поредица. Дано успее да ми задържи интереса. Досега никоя поредица над 3 книги не е успявала.
За особено вманиачените в подробности има хронология и речник в края на книгата.
В текста не забелязах фрапиращи грешки от разпознаване — благодаря на тези, които са отделили време за това.
Илион от Дан Симънс
Интересна, но мудна книга. Можеше да се събере в 1/2 от обема си без да загуби абсолютно нищо от стойността си.
Любопитни сюжетни линии, които обаче се сближават твърде бавно за моите разбирания.
Героите са леко плоски, но се преживява.
Харесва ми премереният цинизъм на автора ;)
Генезис от Бърнард Бекет
Добра идея, но раздута до безкрай. Същото произведение, но поместено в 1/4 обем щеше да е шедьовър.
Градът от Клифърд Саймък
Най-доброто от Саймък, а и може би от научната фантастика.
Аз, роботът от Айзък Азимов
Класическа научна фантастика. Еволюцията на робота и интеграцията му в човешкото общество, погледната през времето на историята, като че ли наистина всичко това е минало…
Фондация и Земя от Айзък Азимов
Прочетох първите две книги, но третата и следващите ще пропусна; още от самото начало на първата книга личеше, че ще е скучна за мен. Действието лично за мен е бавно с твърде силен акцент върху политическата страна на сюжета. Няма кой знае какви идеи освен тази за психоисторията. Атомната енергия се изтъква като невероятно постижение за свят, в който има хиляди населени планети — едва ли точно атомната енергия ще е върха на сладоледа в такова общество. „Аз, Роботът“
си остава най-доброто от този автор за мен.
Читателски коментари от ymarkevich