Читателски коментари от vova4ka

Това за Бог, което написах не е случайно. Имах странно преживяване и се убедих, че го има. И да, решенията са извън нас, а не вътре в нас. Няма да ме разбереш и ще се опиташ да ме обориш, но само ти казвам, че нищо от написаното не е случайно и е доказано от личния ми опит. Наясно съм, че някои се смущават от думата „Бог“, защото и аз самият се смущавах, но някои събития в живота ми ясно показаха, че съществува нещо ИЗВЪН нас, което много помага. Дръг е въпросът как ще пожелаеш да го наречеш. Наречи го Вселена, ако ти е по-удобно, или както си пожелаеш, но в същността си то си е дно и също.

Книгата създава впечатление на даваща мъдрост, но всъщност е доста подвеждаща. Ще ви кажа защо. Тя не е по-различна от тези на Кехоу, Луиз Хей и др. подобни. Тя ни втълпява, че трябва да мислим избирателно. Лишава ни способността да се съмняваме, да критикуваме. Втълпява ни, че трябва да се отричаме от негативните мисли.

Всъщност това е доста опасно, защото ни затваря съзнанието. Прави ни податливи на манипулиране. Ако се замислите негативните мисли, съмненията, критиките си имат своята роля и потискайки ги ние се лишаваме от техните ползи. Те са знак, че нещо не правим както трябва. Пренебрегвайки ги, ние се лишаваме от възможността да бъдем известени, когато вървим в грешна посока. Иначе ако ги нямаше, можем да си вървим в тази посока с години и дори да не разберем, че не правим нещата правилно.

Изчел съм всички книги за позитивното мислене, прилагал съм с години техниките, бях най-ревностния им почитател и си мислех, че ще ми донесат успех, но те всъщност само ме заблуждаваха, че имам такъв, а всъщност се превърнах в развалина. И точно когато се отчаях, стана чудо и от нищото постигнах всичко в живота си. Всички успехи съм ги постигнал лесно в отчаянието си, а не когато съм визуализирал и мислил позитивно, дори това ми е създавало още по-големи проблеми. Защото визуализирайки, ние знаем, че това не е нашата действителност и визуализацията само ни напомня, че нямаме това, което искаме.

Обяснението е много просто, когато човек се отчая, той се отказва от всички начини, които знае, за да постигне успеха. Тогава се обръща към Бог, защото нищо друго не му носи успех. Тайната на успеха е в обръщане ИЗЦЯЛО и САМО към Бог, също и в незнанието. Само Бог знае кой е пътя към успеха и никой друг, защото той не е логичен и не е универсален за всеки. Незнаейки, ние се отваряме към истината, към посланията на Бог. Лошото в нашия живот, не трябва да го отричаме, а трябва да обичаме, защото то е знак от Бог, че нещо трябва да променим. Но какво точно трябва да променим, пак Бог ще ни подскаже, след като сме се обърнали към него молитвите си. Точно затова когато човек е отчаян, казва най-качествената си молитва, защото той вече е пробвал всичко и НЕ ЗНАЕ кое ще му помогне и казва „САМО ТИ, Господи, знаеш“.

Един парализиран приятел ми каза:

— Рано или късно ще стане чудо в живота ми!

— Откъде го знаеш?

— Разбрах от това, че загубих надежда. Отчаях се от човешките неща.

Когато хората и земните неща спрат да бъдат твоя надежда, Бог става твоя надежда, започваш да се обръщаш в друга посока, да гледаш към небето, да вдигаш очите си нагоре, да викаш силно или да мълчиш, и да плачеш с тих плач, който обаче докосва Бога и разтърсва небесата.

Ако се отнесеш правилно към тази безнадежност, ако я видиш с добро око и не се потопиш в егото си, в депресията си, в унилостта ти, в отчаяността си, а я превърнеш в завой към Бога, в знак за богоявление, да почувстваш Христовото докосване в онзи час именно сега, когато си на ръба на пропастта, да не се предадеш, а да почувстваш, че си окрилен и започваш да се приземяваш, вместо да се олюлееш, това е най-хубавият момент в молитвата. Най-добре се моли човекът, който е изпълнен с болка и е загубил надежда. Той може по-лесно да говори на Бога и да бъде чут.

Доста полезна е, браво!

Защо тогава при мен подейства? Никаква медицина не може да ме убеди, че не съм се излекувал, след като очевидно съм се излекувал.

Тази книга определено е една от най-добрите, които съм чел — да не кажа най-добрата. Стилът на писане пък е уникален. Ако се вникне в нея, наученото може да се приложи не само за лекуване, а и въобще в живота. Определено могат да се научат безценни неща от книжката.

Една от малкото книги, способни да променят и преосмислят целия ти мироглед и да ти дадат отговори на някои въпроси (например защо един е по-преуспял от друг и как да преуспееш и ти). Смятам, че книгата ми беше много полезна — сега съм по-спокоен, по-позитивен и с малко по-малко недостатъци. Сигурен съм, че след време с правилната психическа настройка и благодарение на наученото ще променя живота си към по-добро.

Книгата определено ме впечатли. Интересно е да видиш Новия свят през очите на тогавашните европейци. Беше ми любопитно да разбера как екипажът на Магелан е гледал на културата на туземците, а и как туземците са гледали на белите, дали са станали приятели или врагове, как са възприели невижданите до тогава от европейци нови растения и животни. Също исках да разбера как са се справили моряците в условията на корабоплаване с такава продължителност, а и как се е справил Магелан с управлението на екипажа, с предателството и т. н. Не на последно място исках да си представя какво бих правил на мястото на някой от моряците или на мястото на Магелан и колко вълнуващо би било да виждам нови непознати и екзотични светове и култури, които (почти) никой европеец не е виждал преди това. И всичко това е описано от един от моряците. С две думи препоръчвам произведението!