Читателски коментари от ultimat

Интересен роман със завързана, сложна интрига. Многото подробности правят действието малко мудно, но пък това е типично за т. нар. психологически детектив. Да не забравяме, че е писан през 1868 г. Това прави Колинс един от родоначалниците на детективския жанр, а „Лунният камък“ е най-доброто му произведение — без съмнение шедьовър.

История за добри герои, приятелство и взаимопомощ. В добавка смели дракони и красива емоционална връзка между тях и ездачите им. Интересен главен герой (от драконите) — изключително умен, способен и особен — албинос и импотентен.Леко четиво…, леко и наивно. Приказка за деца,но приятна и напълно читаема и за пораснали такива.

Спокойно може да се озаглави и „Задругата на Меча“

Не очаквайте изтощителни битки и напрегнато действие! Такива няма.Това е весела и приятна приказка.Едно леко и разтоварващо четиво.

Най-добрата книга в приключенския жанр.Без никаква конкуренция.Оценка 10.

СПЕШНО ОТДЕЛЕНИЕ в гигантски размери. Интересно, чете се леко.Хареса ми общото настроение на всички книжки от поредицата- ведрост, лек хумор и оптимизъм.

Харесвам Робин Кук и не пропускам да си го купя. Не всики негови книги са ми допадали.Тези, обаче с главен герой д-р Джак Степълтън винаги са добри. А точно Хромозома 6 е супер. С чиста съвест- 6.

Наистина Робин Хоб пише увлекателно и красиво и началото на книгата е много добро. От един момент нататък настана пълна досада- страници, страници, ей така, за пълнеж. Добре, че накрая започнаха да се тровят и бият, та нещата се пораздвижиха. Главният герой успя да се справи с двама от враговете си- с единия сам, а за другия( Гален) записа нещо като асистенция.

Доста неща ме разочароваха. Едно от тях е, че накрая направо всеки знаеше, че Фиц е убиец, а бях останала с впечатление, че това трябва да е дълбока тайна.

Така… ще прочета и втората част, но ако и тя се окаже полу-добра, полу-досадна няма да чета повече Хоб, независимо от доброто й писане.

Има замисъл, има интрига, интересни герои. Има истинско приятелство, действие, находчивост. Хареса ми.

Идеята е гениална.Чете се бързо,на един дъх(вероятно заради почти непрекъснатата пряка реч).Героите,обаче са представени много пестеливо.Никой от тях,така да се каже,не оживя пред очите ми.Не можах да почувствам истиска симпатия или антипатия към нито един от тях.Оценка-4.

(Това е лично мнение)