Читателски коментари от mcv

Отскоро чета киберпънк като първата ми книга беше Периферни тела на Гибсън. Не се чете лесно, да, ще си призная, че се връщах да препрочитам отново цели страници заради многото непознати думи, но… После открих как постепенно започнах да разбирам, все едно уча нов език, въоръжението ми се активира и попаднах в един нов свят, мрачен, но твърде възможен. За Невромантик, наистина е по -добре първо да се прочете Джони Мнемоник. За мен лично това е стил, който не се консумира лесно, но точно това е ценното. Не случайно има толкова награди.

Много, много дълбока книга. Нищо в живота не е самоцел, за всичко си има причина. Ужасяващото лице на войната е само фон на изначалната болка за смисъла на съществуването.

Имах чувството, че съм гледал филм с подобен сюжет и въпреки това написаното е толкова завладяващо , че не можеш да се откъснеш.

Книгата има дълбочина на сюжета, изпраща послания и определено те кара да мислиш върху вечното и изначалното — добро и зло, роби и господари.

И в същото време имах усещането, че е писана от двама души, има места, които са като претупани и такива, които изненадват, докосват точната струна в читателя.