Читателски коментари от dreamgirl240

За мен това беше добър завършек на книгата. Тежка е, много драматична и ако в първата книга сте намерили някаква приключенска нотка, то тук я няма. Има само суровата истина за войната. За мен не беше шок смъртта на толкова много хора и развоят на дадени събития. Някои хора намират за досадно частта с психясването и т.н, но в крайна сметка всеки човек има краен предел и е по-здравословно и в книгите/филмите това да се показва.

Не бих описала краят като щастлив, защото колко щастлив може да бъде човек след подобно нанесена повреда, която да го преследва до живот? За мен книгата свърши абсолютно адекватно за цялата история, без излишни цветя и рози, но все пак клечка, за която да се хване човек и да изпита някакво вътрешно удовлетворение.

Но за да преживеете емоцията на героите, трябва да я прочетете!

За хората, на които не им се четат словоизлияния, ще кажа само:Поредицата си заслужава! Всяка от частите има своето очарование.

А сега същината:

Прочетох поредицата за 3 дни. Бих казала, че всяка от книгите оставя следа. Да, може би сюжетът не е най-оригиналният, но пък има много (дори и представена по друг начин) истина за живоа. Първата книга и приятна, лека (сравнение с другите) и ни въвлича в историята. Втората книга за мен беше с най-много обрати, държеше ме в напрежение. В нея започна да се заражда и психологическата травма. Третата книга беше най-драматична, най-тежка и за много хора дори пресилена. Дали има хепи енд, не бих казала, защото след преживяното дори и оцелелите след войната са завинаги „повредени“. Но може да ни научи на много, ако вникнем в нея, в цялото страдание, болка, манипулация, съмнение, страх, любов.

Последната част от едно безсмъртно творение! Обожавам цялата поредица. Приканвам всеки, на когото НЕ му е харесала, да се върне след някоя друга година и да я прочете отново. Колкото и да е странно, това не е детска книга (поредица) и никога не е била. Ако не мислите така, ще ви подканя (отново) да я прочетете на 16+, за да видите реалният свят, преплетен в магия. Зад всеки образ е разказана история, позната на истинския свят. Книгите са многопластови, разгледани от различни гледни точки, с изключително пъстри детайли и препратки към предни книги, които те карат да се чувстваш толкова „Уау“ след като го осъзнаеш. Даровете на смъртта е и най-различната книга от поредицата точно защото действието не се развива в Хогуортс. Ще ми се част от обратите, случили се тук, да бъдат изместени по-предните книги и да бъдат доразвити, тъй като си заслужават (Снейп, Даровете на смъртта, миналото на Дъмбълдор, Драко и като цяло семейство Малфой). Човек може да вземе много от Роулинг. Стилът и е прекрасен и трябва да благодарим на преводача, който е запазил цялата магия от творчеството и.