Читателски коментари от TheGodOfTears

„В.Обручев-Плутония.Земята на Санинков“ — Тези двете точно са толкова зле, че няма смисъл да ги обсъждам. За останалите съм съгласен, че са класика. НО! Това е дебютът на Ролинс като автор — нормално е книгата да не е шедьовър. Всъщност обаче е роман от ранга на ранния Крайтън и загатва за бляскавото бъдеще на може би най-добрия съвременен автор в жанра, който вече години наред ни радва с бестселъри, кой от кой по-добри (независимо дали са самостоятелни или от серията „Сигма Форс“). Няма да има скоро книга, която да се мери с „Джурасик парк“ примерно (освен „Фрагмент“ на Уорън Фейхи), защото откъдето и да го погледнем, Крайтън е „бащата“ на технотрилъра като жанр и никой не може да му стъпи на малкия пръст откъм атмосфера.

„Последната тайна на Земята“ (или в оригинал „Подземен“) обаче е невероятно приятен трилър и си има всичко, което ми харесва в жанра — чудовища, екшън и приключения. Друго не искам. Но от Ролинс най-доброто си остава „Амазония“.

Нийл Геймън — друго не мога да кажа. Един от най-добрите живи автори на фентъзи изобщо и достоен наследник на Роджър Зелазни в жанра. А книгата е уникална, както и своеобразното ѝ продължение — „Момчетата на Ананси“.

Ами аз не съм патриот, честно казано, все ми е тая в коя държава съм. По-добре да съм отворен към света, отколкото като овца да си седя в (мръсната) кошара, да си пия скапаната ракия и да обсъждам клюките с дядовците. И отново — как точно да ни се четат български произведения, като няма СВЕСТНИ български автори?!! Разчитаме на класиците, но не може само на класици да се разчита, защото и там сме ограничени като наистина добри автори — Йовков, Елин Пелин, Емилиян Станев — това са най-добрите наши автори. Вазов има някои страхотни неща — „Под Игото“ не е от тях, обаче. Доколко дали трябва да се изучава нещо в училище — не, няма нещо, което ТРЯБВА да се изучава в училище, защото именно задължителните книги убиват интереса на децата към четенето. Когато искат, тогава ще се запознаят с даденото произведение — не е нужно да ги насилваме още отрано с книги, които някой си е решил, че ТРЯБВА да се изучават.

Знаеш ли, дошло ми е до гуша от любители на конспирациите като теб — няма ли да се скриете най-сетне?! В този случай твоята глава е тъпа, не тази на Сонора. В този случай съм съгласен с коментара на Сонора. И, не, преди да кажеш каквото и да било — не ми дреме за съдбата на „народеца“ ни — не ни е виновна Америка, а шибаната ни тъпота, мързел и инат. Заслужаваме си всичко. В този случай Западът (с всичките си кусури) ми е много по-симпатичен и заслужава по-голямата ми подкрепа, отколкото собствената ми държава или прогнилата империя на Путкин. Но да не прекаляваме с политическите идиотии.

За „Изгубените открития“ — хайде стига бе, ако всичко в това „книжле“ е истина… Но не ми се занимава с повече спорове. Както казва Сонора обаче — всичко е скалъпено, фактите — изопачени. Затова по принцип избягвам подобни книжки със същата стръв, с която избягвам и безсмислиците за Бог, теориите на конспирацията като цяло или пък псевдонаучните глупости, с които ни заливат навсякъде. Не отричам, изобщо не отричам, че много открития не са видели бял свят заради нечия алчност или просто глупост. НО Василатос прекалява с псевдонауката си.

Там ви е грешката на християните (и на останалите вярващи — независимо в какво) — толкова сте упорити и тесногледи, че не може да приемете друга истина — реалната истина, а тя е проста — от християнството и другите религии полза няма. Вреди — колкото щеш, обаче. Няма проблеми — вярвайте си в измисления бог. Но не възхвалявайте християнството наляво и надясно, става ли? Онези, които искат, ще вярват, независимо от всичко. Историчността и вярата нямат нищо общо помежду си, или почти нищо общо, защото по принцип Библията не е нищо повече от сборник с приказки като 1001-а нощ. С тази разлика обаче, че на 1001-а нощ не се гледа като на нещо повече от това, което е.

Но няма да влизам в излишни спорове, в крайна сметка не ме интересува кой в какво вярва, стига вярващите да не натрапват това у другите ;) Всеки има право на избор.

Слаба книга? Значи в такъв случай и „Дългата разходка“ на Кинг е от този род, защото това е най-близката като стил, тема и настроение книга до „Игрите на глада“. Не бих я нарекъл книга за 12 годишни тийнейджърки, освен ако тези тийнейджърки не си падат по мрачни антиутопии вместо по романтични вампирски истории.