Марсианецът от Анди Уеър
Отдавна не бях чела нещо толкова увлекателно!
Начало без край от Цвета Порязова
Телеграфен стил. В романа има драми за около десетина отделни романа, обаче са разказани така набързо, че героите докато се разтревожат и вече са в щастливия край. Няма дълбочина на емоцията, няма характери…
Мастилено сърце от Корнелия Функе
Книгата е по-скоро за деца. Напълно предсказуема.
Ловецът на хвърчила от Халед Хосейни
Това :
За афганистанците грехът на бащата може да е огромен от морална гледна точка, но за читателите от т.нар. цивилизован свят, такъв „грях“ е нелеп и абсурден.
Ми прилича на това:
И за канибалите човешкото месо е извънредно вкусно, но т.нар цивилизован свят не може да го оцени :)
Като се замислиш кой грях е по-голям — да убиеш някого с камъни или да се отдадеш на човека който ти харесва.?!
Не можах да се сдържа, макар че гледам да подминавам такива коментари.
Нека не се заражда спор, по-скоро ако някой все още разсъждава върху такива „дилеми“ — да помисли и върху тази гледна точка.
Слугинята от Катрин Стокет
Книгата е интересна — от онези, на които не искаш да виждаш края, въпреки че нямаш търпение да разбереш развръзката :)
Всичко на масата от Чарлс Буковски
Когато е добър писател и за лайна да пише — пак му се получава.
Шокираща е с откровения си език и въпреки него, и дори заради него книгата се нареди сред запомнящите се.
След такава книга нямам желание да отворя друга, просто за да може удоволствието от провокацията на различното, реалистичното и потресаващото да се запази по-дълго.
Читателски коментари от Steis