Читателски коментари от Alon

Поредицата е страхотна! Каквото и да се каже за майсторството на Силва, все ще е малко. Истински се потапям в историята, все едно съм част от екипа на Алон. Прекрасен персонаж, мъж мечта, един истински професионалист.

Признавам, на някои места не успявам да сдържа сълзите, и те замъгляват погледа ми.

Най- тъжно ми става, когато Габриел е на посещение при Леа. :( Тежко е да се четат думите, които Те си казват.

Цитирам: :(

— Виж снега, Габриел. Не е ли красиво?

— Да, Леа, красиво е.

— Боже, как мразя този град, но снегът го разкрасява. Снегът опрощава всички грехове на Виена. Във Виена вали сняг, докато в Тел Авив падат снаряди. — Тя погледна отново към него. — Ще идваш ли пак да ме виждаш?

— Да, Леа, ще идвам.

Тя отмести отново очи.

— Провери дали коланът на Дани е достатъчно стегнат. Улиците са хлъзгави.

— Достатъчно е стегнат, Леа. Карай внимателно към къщи.

— Ще бъда внимателна, Габриел. Дай ми целувка.

Той притисна устни към обезобразената буза на Леа и затвори очи.

— Една последна целувка — прошепна тя.

:( :( :( :( :( :(

Нямам представа как ще се развие историята за напред, но се надявам един ден Леа да се подобри значително.

Животът продължава, и макар с горчиво чувство, някак успях да приема брака на Габриел с Киара. Тук в тази книга, Тя (Киара) загуби бебето… по обясними причини. Е ще продължа да чета, и кой знае, може да си направят друго.

Благодарности на Даниъл Силва. Още по- приятно е усещането, когато четеш не само художествена измислица, а и реални факти, образи и забележителности.