Поредицата е страхотна! Каквото и да се каже за майсторството на Силва, все ще е малко. Истински се потапям в историята, все едно съм част от екипа на Алон. Прекрасен персонаж, мъж мечта, един истински професионалист.
Признавам, на някои места не успявам да сдържа сълзите, и те замъгляват погледа ми.
Най- тъжно ми става, когато Габриел е на посещение при Леа. :( Тежко е да се четат думите, които Те си казват.
Цитирам: :(
— Виж снега, Габриел. Не е ли красиво?
— Да, Леа, красиво е.
— Боже, как мразя този град, но снегът го разкрасява. Снегът опрощава всички грехове на Виена. Във Виена вали сняг, докато в Тел Авив падат снаряди. — Тя погледна отново към него. — Ще идваш ли пак да ме виждаш?
— Да, Леа, ще идвам.
Тя отмести отново очи.
— Провери дали коланът на Дани е достатъчно стегнат. Улиците са хлъзгави.
— Достатъчно е стегнат, Леа. Карай внимателно към къщи.
— Ще бъда внимателна, Габриел. Дай ми целувка.
Той притисна устни към обезобразената буза на Леа и затвори очи.
— Една последна целувка — прошепна тя.
:( :( :( :( :( :(
Нямам представа как ще се развие историята за напред, но се надявам един ден Леа да се подобри значително.
Животът продължава, и макар с горчиво чувство, някак успях да приема брака на Габриел с Киара. Тук в тази книга, Тя (Киара) загуби бебето… по обясними причини. Е ще продължа да чета, и кой знае, може да си направят друго.
Благодарности на Даниъл Силва. Още по- приятно е усещането, когато четеш не само художествена измислица, а и реални факти, образи и забележителности.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.