Читателски коментари от Ниенор

Книгата е доста по-динамична от предните 3–4 тома.

Хубавото е, че няма магия. Лошото — няма интрига, нито пък запомящи се герои (изключение прави поне за мен Каспар Оласко). Злодеят -Лесо Варен, пък е толкова изсмукан от пръстите и клиширан, че да ти стане зле.

Когато започнах да чета тази поредица се надявах малко да доближи „Студенокръвните“ — за съжаление това не стана.

Тази книга е може би най-силното като замисъл произведение на Толкин. Жалко, че не е развита както „Властелинът на пръстените“.