Читателски коментари (за „Нишките на съдбата “ от Арнет Лем)

  • 1. Маргарита (21 април 2016 в 13:25)

    Не ми хареса края. Не видях смисъла в това да лъжеш мъжа на живота си, мъжа с който живеш 20 години. Каква любов и уважение е това?!?! Какво доверие най-вече???? И по-рано в историята на моменти ме дразнеше глупостта на героите, недалновидността им. Така глупаво да оставят да избяга предателя, така глупаво да си мислят, че чичото повече няма да им отмъщава — с месеци стояха и чакаха, вместо да се разберат и да действат заедно… Със съвсем малко хитрост можеше да скрият скъпонециите си „десени“ и никой да не ги намери. И най-вече — с доверие. Ей това не го разбирам — каква любов без доверие!?!? Той й е отдаден с цялата си душа, а тя гъската не му вярва и го предава на лягане и ставане. Оказах се разочарована накрая.

Само регистрирани потребители могат да дават коментари.