Тодор Ваков
Бедният хляб

Насъщният, тъй както всеки ден,

и днеска дай ни, дай, о боже…

 

И в този ден горещ

на скръбно диво лято,

когато

морна е земята ни непощадена,

когато

земята ни от гробища е уморена,

и без въздишка е останала…

 

Бих искал аз по всичките врати да хлопам

и от кого — не знам — да моля прошка,

за да пека парчета пресен хляб

в пещта на изкорубеното си сърце.

 

И на богатите — лозята ще разграбя

със тези две окаяни ръце,

додето бликне светлина

и от богатото сърце.