Стефка Тотева
Привлечени не зная от какво…

Привлечени не зная от какво

бездомни същества навсякъде ме следват.

Разчупвайки душата си в трохи

аз храня ги редовно,

но нямам покрив да ги приютя.

Тогава улицата става дом,

защото заедно сме винаги…

Самотно стръкче е животът ми,

дъждовен петък — любовта.

Но как да искам повече,

когато знам,

че пепел е богатството,

което трупаш единствено за себе си…

И можеш да спечелиш всичко

само от мига,

когато ръката си протягаш

да дадеш

и да погалиш…