Орлин Орлинов
Иронична броеница

На Найден Вълчев

Щом имаш буза

за юмрук —

ще те боли,

но ще си тук.

 

Куцук-куцук,

но да си тук!

 

Сняг пада

като бял памук,

да, пада,

ама пада тук.

 

Часовник чука —

чук-чук-чук,

навива дните,

но си тук.

 

Капчук сълзи —

капчук-капчук,

но ти го чуваш,

ти си тук.

 

С листец се кипри

снежен бук,

но му се радваш —

кукурук!

 

Чуй, гълъб гука:

„Гу-гу-гук“,

май му е драго

да е тук.

 

Дали в Париж,

дали в Тобурк,

но да си жив

и главно — тук.

 

Я стига

с тоя махмурлук,

засмей се, друже,

че си тук!

 

Какво, че бил си

крал фарук,

ако си горе,

а не тук?

 

Виж, резен хляб,

два стръка лук,

но ти е сладко,

че си тук!

 

Я гледай

адмиралът Кук —

що свят открил —

куцук-куцук!

 

Да думат,

че си малък Мук —

да, малък Мук,

ама си тук!

 

Отлита щърк — курназ

на юг…

„Напролет идвам!

Да си тук!“

 

В съседа някой

бие с чук —

ах, че е готин

този звук!

 

В полето — гледай! —

лъска плуг,

оре старик —

куцук-куцук!

 

Що празни думи,

що боклук —

чак става гадно

да си тук!

 

„Ще пафкаш в рая

вит чибук…“ —

не вярвай! Лъжат!

Стой си тук!

 

На всяко зло

и скръб напук —

върви, пълзи —

куцук-куцук!

 

Куцук-куцук,

напук-напук.