Лиана Даскалова
И така: какво разточителство…

И така: какво разточителство

цял живот да си само поет!

Цял живот не изписваш никога

ни един пълен ред!

 

Две-три думи в средата на страницата —

какъв рехав чудат ръкопис!

Като странница, като изгнаница

вече бягаш на другия лист.

 

И изглежда тъй лесен, тъй ветрен

занаятът ти малкодум,

че ти дават всички съвети,

че те учат всички на ум…

 

Може би ти само от леност

тоя свой занаят си избра:

едно кратко стихотворение

с рими, с ритъм — почти игра,

 

и със думи тъй малко, тъй леки,

че прилича дори на балет…

Иронично си казва всеки:

„И аз мога да бъда поет!“

 

Сериозните пишат проза,

пълнят с думи докрай всеки ред.

Аз избирам една само роза

от един огромен букет…