Евдокия Марангозова
Размисъл

По калдъръма стар на времето вървя

с изстраданите прости истини.

Илюзиите си броя на пръсти.

Приятелите, оредели — също.

И изтъня

сребристата съдбовна нишка…

В незнаен час тя ще се скъса

с последната, за мен, въздишка.

И Аз-ът ми разпънат е на кръст.

Съмнявам се дали и как

опазила съм ядката на свойта същност

от щедро мятаната кал на битието…

Но ето — тоя карнавален свят

върти се: хем комичен, хем трагичен

по извечната спирала…

        Ала

все тъй не изменен

                докрай остава

на датския вълшебен принц въпроса…

В сравнение със него

пък… другите какво са?!.