Георги Константинов Христов
Човешки маршрути

Към хоризонта изпъната

и мътно заблестяла,

денонощно забързана

магистрала…

Магистрала, гладко свързала

далечни земи и хора —

без да поглежда встрани,

без да вижда

нагоре…

Магистрала, безспир летяща

в две обратни посоки.

И събрала в паметта си

надежди

и катастрофи.

Магистрала, шумно сближила

едни тържища с други.

И направила дните ни

еднакво равни

и луди.

 

Но спрете за миг, човеци!

Млъкнете за миг, мотори!

И ще видите горе

пътеката —

встрани от бясната скорост…

 

Пътека с бавни завои

край дървета, скали и мъх…

Но която

единствено води

към

високия връх.