Атила Йожеф
Модерен сонет

Човек и без храна в килера,

и с празни рафтове, живее.

Помага му смъртта, страхът от нея.

(А гладният човек съм аз и не от вчера.)

 

Печално е, но сякаш бог е сляп —

не иска той от своя трон да слезе

да избоде очите на онези,

виновните, че нямам хляб.

 

Гордея се със свойта нищета и вече знам:

единствено магарето нахално

от ударите със камшик не го е срам

 

и новобранецът на пост с мечти всевишни,

и ученикът, който след учителска похвала

си хапва у дома компот от вишни.