Изчетох внимателно всички коментари и бих казал, че повече или по-малко те се припокриват с моето мнение. Прочетох книгата на проф. Божидар Димитров на един дъх и също като много от вас споделям голяма част от разсъжденията му. Разбира се, както повечето от хората коментирали преди мен, на моменти и на мен ми правеше впечатление прекалената интерпретация предложена от страна на автора относно определени събития. За мен, най-вече това личи в историята за Кирил и Методий, донякъде в идеите за координарите действия между владетелите на двете Българии (Дунавска и Куберова), както и тезите свързани с езика и формирането на българския народ.
Въпреки това, че не бих взел за чиста монета мнението на автора относно горепосочените глави от книгата, тези негови разсъждения не ме разочароват. Удовлетворението от останалите части, където споделям представените логични заключения многократно надвишава разочарованието ми от това, че другите части са според мен твърде охудожествени и по-малко вероятни.
Съгласен съм с г-н Кирил Ковачев, че национализма изкривява в своя полза истината, както и с г-н Иван Делчев, че няма исторически извор напълно обективен (това пише и проф. Божидар Димитров в предговора на книгата), но нима някой от нас е някога напълно обективен за нещата случващи се в живота. Всеки човек, винаги малко или много пречупва случващото се през призмата на собствените си възгледи, емоции, интелект. От тази гледна точка не смятам, че тенденцията всяка нация да представя себе си като най-доброто за сметка на останалите е нещо толкова фатално. Интелигентния читател, винаги ще се замисли над прочетеното преди да преразкаже на други заключенията на професор Димитров относно новите за историята ни величия и героизъм.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.