Читателски коментари (за „12 мита в българската история “ от Божидар Димитров)

  • 1. Кирил Ковачев (24 януари 2011 в 01:53)

    Уважаеми г-н Иванов, разбира се, че всеки има право да не се съгласява сляпо с различни неща. Но, това да има човек мнение — не значи, че това му мнение по презумпция е нещо ценно. Аз мога да имам мнение относно някакъв инжинерен проблем и да споря ожесточено със цял екип инженери — но какво от това? Всичко зависи от това каква информираност има човек по даден проблем. Различните мнения НЯМАТ еднаква тежест и да си имаме мнение просто заради мнението и да го защитаваме само защото си е наше, е, според скромното ми мнение, един от големите проблеми на съвременното човечество. Хуманитарните дисциплини и теми по принцип създават предпоставки за такова спорене до безкрай. Аз по една случайност на съдбата съм завършил история в университета; и от всичките истории — най много сме учили именно българска; не, че не съм забравил вече огромната част от това ,което съм учил, де.

    Хубавото на интернета в днешно време е, че човек много бързо може да провери доста неща ( особено, ако знае чужди езици ). Вместо да вярвате сляпо на българските историци — можете да погледнете Уикипедиа примерно — нещата, които се засягат в горните ми два поста — за азбуката, за индоевропейските езици, за св.св. Кирил и Методий; от там — ако ви стане интересно — можете да проследите съответните линкове към много по-детайлна информация и научни трудове и теория. Примерно — погледнете нещата във английската, немската и френската уикипедии, за да се придобие различна гледна точка. Нямам намерение да детайлизирам тук всеки отделен аспект — няма и как.

    Също така — може и да проучите какво учат съседните нам държави по отношение на някой факти в нашата история. И като видите, че всеки участник в събитията си ги интерпретира по свой, коренно различен от съседа му начин — и неизменно изниква въпроса — ’’защо пък трябва нашата гледна точка да е това, което е било?’’. И по-скоро — ’’каква е вероятността българските учебници по история и книги да са единствено правдиви, а тези на гърци , сърби , македонци, турци, румънци — да са фалшиви?’’. И най -важният въпрос — ’’аз, като българин — трябва ли сляпо да попивам и да трупам самочувствие от всяка теория за величието на българите и да се надъхвам с омраза към съседите, или трябва по-критично да гледам на нещата и да си давам сметка, че както ние, така и те, бидейки едновременно обекти и субекти на изследването, няма как да сме обективни?’’

    А иначе вярата ви в уникалността и гениалността на отделните човеци е достойна за уважение. А за кокошката и яйцето — то е ясно, че, поставена така — отговор на тази логическа заигравка не може да има. Но погледнато еволюционно — вероятно първо е било животно, което е било предшественик на кокошката и не е снасяло яйца; тоест — не е нито кокошкат, нито яйцето, а някой вид — предшественик на кокошката в еволюционно отношение, който обаче не е кокошка.

Само регистрирани потребители могат да дават коментари.