Божидар Димитров успорва „митовете“ в българската история с помоща на различни исторически факти и в същото време прави изводи за каква е „истинската“ история, базирани на тези факти.
Аз не съм историк и не мога да дам академична оценка за това до колко тези факти са достоверни и до колко твърденията му са правилни, но според това което съм чел като любител на историята от други източници мисля, че фактите звучат правдоподобни, а също и някои от твърденията му са убедителни или поне интересни.
Но всичко това е силно подкопано от простия, разговорен език и прибързаните и агресивни изявления които авторът прави на много места, а също така и самоувереността с която прави изводи, които не са подкрепени от достатъчно информация, че да са повече от спекулации. До края на книгата сериозно се съмнявах във възможностите му да произведе трезва и безпристрастна оценка на каквато и да е тема.
В крайна сметка книгата, от части, предоставя интересна информация за всеки мит и си струва прочитането, стига предубеденият, досадно самоуверен и на моменти агресивен тон на авторът да могат да бъдат превъзмогнати.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.