Читателски коментари (за „12 мита в българската история “ от Божидар Димитров)

Кирил и Методиий създават така глаголицата понеже са имали мисия директно свързана с покръстването на българите. Възложено им е било (от византийците) да създадат писменост, която възможно най-пълно да наложи влиянието на византийската и римската църква в нашата страна. За щастие, много скоро създадената от тях църковна глаголица е отхвърлена от българското население и управници, които отново дават живот на кирилицата. Кирилицата е много стара азбука и не е измислена от Климент Охридски, както твърди Б. Димитров без никакви доказателства, а е съществувала в нашите земи от хиляди години преди това. Приликите на кирилицата и древните българските руни с линеарната писменост: http://sparotok.blog.bg/politika/2010/05/30/koi-lyje.554067

„Когато коментираме публикации на унгарски учени за живота и дело-

то на славянските първоучители, няма как да подминем една книга, която

стои някак изолирана и сама в поредицата изследвания, свързани с тази про-

блематика. Провокираща и нетрадициона гледна точка към Моравската ми-

сия на Кирил и Методий и към географското разположение на Велика

Моравия е тезата на друг голям унгарски българист — Петер Юхас. През 2000

година е публикувана книгата му «Кирил и Методий в Българската Моравия»,

където, опирайки се основно на исторически източници (и преди всичко на

анонимен «Баварски географ», на сведенията на абат Регинон и на Гардизи, и

на творбата на Константин VII Багренородни «За управлението на импери-

ята»), авторът защитава тезата, че по това време са съществували две Мо-

равии (теза, подкрепяна и от други унгарски учени като Имре Боба, Сенга

Тору, Петер Пющпьоки Над).Анализирайки подробно откъси от произведе-

нието на византийския император Константин VII Багренородни, отбеляз-

вайки, че според него «Мегали Моравия се е намирала между Драва и Сава, а

на север Мегали Моравия се е простирала до района на р. Тиса при нейното

устие в Дунав» (Юхас 2000:20), авторът стига до заключението, че тери-

торията на някогашна Велика Моравия не трябва да се свързва със земите на

днешна Моравия (в Чехия и Словакия), а с територии, разположени доста по-

на юг, като южната и граница изтегля до изворите на река Дрина, «като на юг

е граничела с хърватите и българите» (Юхас 2000:21). Това объркване, за

което допринасят и някои на пръв поглед противоречиви данни, съдържащи

се в Пространните жития на Кирил и Методий и кратките им жития, както и в

житията на техните ученици Климент и Наум, обяснява с обединяването на

двете Моравии от княз Светополк около 873 г. Юхас прави заключението, че

«…времето на Моравската, а още по-точно на Българско-Моравската мисия

съвпада с времето на покръстването на България, и не само съвпада, но и са-

мата мисия е част от споменатото покръстване»“