Траян Първанов
Джек Лондон, приятелю в мойто безсъние…

Джек Лондон, приятелю в мойто безсъние

да седнем под онзи кръчмарски тезгях

и нашата котва в нощта да потъне,

додето светците ни гледат със страх.

 

Какво да те питам след тази раздяла

над чаша ракия, която пламти

с цвета на онази предателска бяла

савана на лунни човешки мечти?

 

Къде отпътува самотникът Идън

с последния трансокеански маршрут?

Той с белия кораб „Надежда“ отиде

далече от сребролюбивата Рут.

 

Защо над Клондайк свечерява се мъчно

и няма за други желания бряг?

Там кучета вият през нощите вълчи

и пада над златни видения сняг.

 

Човекът е сякаш дете и забравя,

че е отговорен за своята смърт.

Джек Лондон — приятелю късен, наздраве!

Аз пия за теб. За моряшкия път!