Траян Първанов
Спасителят

Докато ехтя невидимата брадва

в коледната пустош на вселенските гори —

Божи Син с небесни устни проповядва,

но не станахме от Словото Му по-добри.

 

И върти се душното небе с чекръка

тласкан от енергията на невидим дух,

и за злия ден на жертвената мъка

чухме посред фарисейските пазари слух.

 

От ръцете Му разкъсани от Кръста

съхнела душата на окастрено дърво

и наоколо кръстосвал тънки пръсти

Оня в знаците на финикийско тържество.

 

В тленния ни разум бяс ли ни беляза,

та в живота ни Христос и Юда оцеля

и от примки с обич в примки от омраза

с тялото пълзим, с духът разгръщаме крила.

 

Оня в пристъпа на пясъчна разруха

и душите ни с пустинна брадва разора

и през коледните нощи удря глухо,

и за кръстове събаря живата гора.

 

И Спасителят ни гледа изтерзано

с мъченическата прошка в кротките очи.

В устните Му, цъфнали на черна рана,

билката за нашто изцеление горчи.

 

И се кършат сините крила на птиците

смазани от зло неведомо проклятие,

че смъртта на Божи Син е репетиция,

Юдино човечество, за твоето разпятие.