Траян Първанов
Изповед на Апостол Яков Заведеев

ПРОШКА

Мислех си, че царство ще е тука,

но по улиците в обедния прашен здрач —

тласкан с фарисейската омраза на юмрука

пръв ще срещна мечът на бездушния палач.

 

Крачат неотменните войници на Агрипа

да ме причестяват с комката на кървав хляб.

И душата ми сама в пустинята ще хлипа,

докато не чуе глух, докато не види сляп.

 

Ето го палачът… И защо смутено идва

посред дрипави тълпи, натрупани за мъст,

и сред крясъците на убийствени обиди

хвърля меча си, с десницата да стори Кръст.

 

И ме притеснява, че от бързата му вяра

лесно се отварят незаключени врати,

а пък мечът върху двама ни ще се стовари —

с мойта кръв и неговия грях да опрости.

 

И в забравата на млечната небесна плява

зърното на вярата проплаква в пелени.

Но защо палачът, Господи, се причестява,

като нов палач от хората ще го смени?