Траян Първанов
Изповед на Пилат Понтийски

ПЪРВО ПИСМО

Цезаре Тиберий,

върху двете ми ръце провинцията тегне с дребни грижи

и в загадъчната столица на изтока Ерусалим

мътното пришествие на местните вълнения се движи

като млад пустинник в расото на историческия дим.

 

Миналата нощ, пред Пасхата, в двореца нощните ми стражи

някакъв си просяк подир разпита доведоха насам.

Не можа и дума смислена през лунния брътвеж да каже

и не зная как ли е Пророк, щом беше сякаш глухоням.

 

Да го съдят градските управници… Те знаят само Кръста.

Май му бяха смазали в побойщата и дясната ръка —

да не прави, Цезаре, с прекършените богомолски пръсти

лудия си знак, защото вярата Му крепнела така.

 

С устните си, като камъни от вавилонски лишей сиви,

сам ли Си говореше, болезнено разтваряше уста

и не виждах ли кръвта Му, кипнала по гвоздеи ръждиви?

Сигурно по тъмно ще Го изведат през градските врата.

ВТОРО ПИСМО

Съжалявам, Цезаре, че в Гетсиманска врява на събратя

снощи паднал е в прегръдките на сребърния си събрат,

пък и кой с пророчество сред хората в Юдея Го изпрати,

като знае, че с нищожния си дух тук всеки е богат?

 

В късото си време праведни послания пося наслука

и посипа живо слово в голата пустиня на греха,

но не вярвам, че в мравуняка на простолюдието тука

може да разчисти и след Второто пришествие леха.

 

Как да Го помилвам, като хората с двусмислици обърка

и това, което в полунощ ми каза доверчиво тук,

сигурно е разбираемо в градините на чужда мъка.

Тук човешката десница повече се кръсти на юмрук.

 

Мойте поданици виждат колкото магарешки копита,

но е важно да не чувстват раните по своите души.

Утре с двамата осъдени ще го прекарат през тълпите.

И навярно няма никой с вярата си да Го утеши.

 

И не зная двамата разбойници, разпънати край Него,

ще Му бъдат ли телохранители и в онзи свят отвъд,

но ще слезе, Цезаре, в пустинята такава змийска жега,

че ще се удави в мътната си пот и слънчевата плът.

ТРЕТО ПИСМО

Днес Го чакат Кръста, копието, гъбата и смъртни рани,

че присъдата му, Цезаре, от градския свещеник чух.

Тук Исус за хората неразбираем гостенин остана,

че живееше неподходящ за безпросветния им дух.

 

В пясъка на времето от дирите на толкова предтечи

в лековитата ни памет сякаш не остана и следа

и животът Му в часовника на мъртвото море изтече,

отбелязан с денонощен изгрев на пророческа звезда.

 

Мога да го отърва, но нямам дял от разприте им Божи.

Нека да направи чудо от заскитания Си живот

и на дървения Кръст ръцете примирено да положи,

и на друго място да намери истинския Си имот.

 

Болно ми е, че по тялото на снежния небесен мрамор

облакът на тленното кръстосва с разрушителния бяс

и се мятам в тежката просъница на земната си драма,

увенчана с мимолетната илюзия за римска власт.

ЧЕТВЪРТО ПИСМО

Поведат ли Го нататък радостните фарисейски стражи,

ще Му се покланят птици и ще никнат в пътя Му треви,

но и аз, най-сетне откровено свойта истина да кажа,

че е време в люлката на Бащиния сън да Си върви.

 

Тъй било му писано, защото из провинцията пуста

в примката на златна мълния човечеството онемя

и Христос през кървавия шепот от разкъсаните устни

опрости ни прашната бездушна глъч по нашата земя.

 

Цезаре, навярно Бог е майсторът на цялото ни време,

който с яки пръсти мрачните юзди на хаоса държи,

но не може хорския Спасител от Голгота да отнеме,

въпреки че трябваше ми в коледната пустош от лъжи.

 

Синият озон на крехката разлистена всемирна вяра

съживява пепелищата на вечния ни земен сплин

и съм сигурен, че Господ преднамерено обърна Зара,

цял живот да ни разкайва с мъките на Неговия Син.

ПЕТО ПИСМО

Дългият кошмар преваля и под сенки на градини сухи

в ледената нощ лудяха побеснели яростни петли

и косматите уши на яловите облаци ги чуха,

от които пясъкът в провинцията вместо дъжд вали.

 

Но да спя, че утре, Цезаре, пак трябва да се управлява,

Империята е затънала до гуша с фарисейската злина,

дето знойната виелица в безименната лека плява

не отсява блясък на сеитбени пшеничени зърна.

 

Колко е студено в гънките на тежкото ми наметало!

Гвоздеите на зората смръзват душната ми пот на скреж.

Към жестокото разпятие за сгърченото слабо тяло

друг Го тласна, Цезаре, и мойта казън ти ще разбереш.

 

По-добре е в Бащините си невидими ръце да бъде,

че от много братя, тук за братя имаше си глад.

Аз изпълних волята на чуждата промислена присъда.

Днес ще поразчистя богомолците от градския площад.

ШЕСТО ПИСМО

Светло е. И вече виждам ужаса на страшната заръка.

Стражите Го блъскат посред двамата из прахоляка гъст

и от синкавия лавър на бездънната небесна мъка

сляпа гръмотевица търкаля жребия на огнен кръст.

 

Ей Го — пред навалицата Кръста носи и къде ги води

в храмове от стръмни облаци из историческия дим?

Дадохме Му Кръст от буйната съдба на живата природа.

Другото са незначителни подробности…

 

Пилат

Ерусалим