Траян Първанов
Вятърът

Там, там буря кърши клонове…

Христо Ботев

Докато шумяхте край щастливите трапези

и здрависвахте със чаши своите идеи —

някъде от планината този вятър слезе

и не му омръзна непокорно да лудее,

да събаря втръсналите вещи от перваза,

да помита паяжините на всяка скука,

да пилее посред пътя прашните омрази

и с крило на облак по челата ви да чука.

 

Докато седяхте броеници да редите

и се кланяхте под лавъра на бърза слава

той въздъхна в ледената тръпка на водите,

удря слънчевите длани в клоните корави,

за да кипне мартенската влага под кората —

разпиля въздушната мъгла по върховете,

весел къпа рошава глава сред езерата

и пчела положи в чашката на всяко цвете.

 

Докато се кръстехте от бурята далече

и живяхте свити в ядката на тишината —

този вятър облачната риза си облече

и прегърна паметника долу в равнината.

И… когато кипна гръмотевичното гърло,

побеля от мълниите и засвятка сводът,

взе една във сините си шепи да я хвърли

право над челата ви…

 

Ще им светне ли, войводо?