Траян Първанов
Дъжд над Шумен

На Галина Григорова

Тоя дъжд, над живота ми с облачна мъка дошъл,

пак се стича от остри студени светкавици зъл,

кърти глухия облачен ден с гръмотевична бяс

и се лее над нас, и се гъне от тъмна несвяст,

и едва ли край Шумен, над Кьошкове с тежка тъга

може скоро да спре лекомислена пъстра дъга.

И от месеци сякаш, несдържан и тъй невалял,

пада дългия дъжд, избуял от разчувствана жал,

тегне в птици и камъни, в клони и лишеи свит,

хвърля гъстите мрежи високо в гористия рид

и не мога да спра да го слушам в бездънния ден

как събаря цвета на възторга ми бял и зелен.

Ти прости ми за вчера, прощавай за утре и днес

и за всеки неискрен понякога поглед и жест,

и за моята нежност и грубост прощавай, прости.

Но с попукани от гръмотевици мокри пети

крачи дългия дъжд, от студени светкавици зъл,

покрай Шумен, над Кьошкове, с облачна мъка дошъл,

тоя дъжд от живота ми с устни, с душа приеми

зарад оня, под който ще бъдем безкрайно сами.