Траян Първанов
Размишление на „Ботева алея“

И всекиму добро струва,

само, знайте, за парата,

като човек — що да прави? —

продава си и душата.

Христо Ботев

Докато над „Ботева алея“

пряко равнината

с огнен стон гореща мълния тресе в нощта горите —

още някъде,

отрочета,

превили рамената,

вие пак броите цветните хартийки на парите.

 

Колко векове захласнати

като насън вървите

вечно в златните вериги на доволното си робство,

за да стигнете постелята на своето удобство,

без да ви докосват кървавите капки по тревите?

 

Сигурно в кръвта ви оня демон плюнчи тънки пръсти?

Докато децата ви

пари са кътали на тъмно —

Ботев тука българи е търсил в род да ги покръсти

ей по тези слънчеви пътеки към небето стръмно…

 

Тук — душата му разтърсена е плакала, боляла…

И дори за хляба си платил със шепа турски лири —

влязъл в гръмотевичния храм на планината бяла

с кървава молитва за душата си покой да дири.

 

Как не ви боли и днес от страшната му орисия

и от дългата му жажда покрай вашите герани

и не ви ли тегне

за онази Ботева кесия,

от която Мазната и днес, отрочета, ви храни?

 

Цялата ви същност за парата страда и работи.

Ботев не можа, та аз ли друга кръв ще ви прелея?

Но поне махнете се, не стъпвайте на „Ботева алея“,

Въпреки че тука още търсите наследствени имоти.