Траян Първанов
Идвате сред нас и шепнете поуки…

Идвате сред нас и шепнете поуки —

винаги заети, винаги усърдни.

Аз ви слушам — зная вашата азбука —

вашия живот

над всичко

да се сбъдне.

 

Изгоряха хора, гръм света разкърти

и течаха в нивите ни черни кърви,

а към лобните места на толкоз мъртви

вие тръгнахте

с венци жалейни първи.

 

Нямахте присъди, нямахте и рани,

имахте една първична съпротива —

след съня под безопасните юргани

да се втурнете сред нас

с ръце грабливи.

 

Колко време преживяхте упорито?

Пламва хляб по жътва,

без да ви тревожи,

тъй като във кухните си вечер сити

жънехте от хляба ни спокойно с ножа.

 

Днес ви срещам

и е страшно,

и е болно…

Вие като плесен винаги растете

и от вашето

всеядие доволно

тегнат на човека струпеи в сърцето.

Вие оцеляхте, хора равнодушни —

заради това,

че никой не ви люби,

никой не ви мрази.

Искам само никога да ме не люшне

върху смъртен одър вашата зараза.