Траян Първанов
Гостенин

Снощи вятърът влезе небрежен,

посред вашия бит прашен облак понесъл —

той се втурна из къщата буен и нежен

и си тръгна по тъмните пътища весел…

 

Вие сложихте сигурен ключ на вратите,

но дали от кафето,

или алкохола

все така неспокойно насън се въртите,

сякаш гостенин още се бави из хола?

 

Дълго слушате, свити в добрите си нрави.

С приспивателни гълтате своето време.

Тоя вятър навярно сред вас е забравил

нещо свое от бързане пак да си вземе.

А какво ли е то? И дали ще ви звънне?

Пък и кой ли на вятъра снощи отключи?

И се мятате в спалните зли и безсънни —

може с него такива неща да се случат?

 

Тоя вятър разбърка тук всичко тревожно.

Кой ли още го вика в дома си на гости,

щом живее така неразумно и сложно,

а в живота ви всичко е толкова просто?

 

Дълго мислите, вгледани в нещо неясно.

Не намирате средство да се утешите.

Но не бойте се… Болката не е опасна.

Може век да живеете с рак на душите.