Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 1 глас)

Информация

Корекция
?
Форматиране
gpuh (2008)

Издание:

Траян Първанов. Русата волница — душата ми. Избрани стихотворения

ИК „Контакт, 92“, Враца, 2007 г.

Съставителство и редакция: Марин Ботунски

История

  1. — Добавяне

1

БАЩА МИ — ОБУЩАРЯТ

ЧЕТИРИДЕСЕТГОДИШЕН,

между сенки на реки и облаци се движи

и пред буря с глухи удари на чукче пише

по небесните простори своите земни грижи.

 

Щом за миг високо бяла мълния изтръпне,

с мириса на колендрото, светлината зримо

влиза в ниския дюкян със прашните калъпи,

грее в оня сняг до пояс в коледарска зима.

 

А баща ми с чашата небесна щедро плиска

и зелена влага кипва в мартенските храсти;

и го чувствам в мойто време все по-близко

в шепот на лози и пръст

невидимо да властва.

 

Все по-ясно той се приближава и до мене,

смее се, попийнал, смее се и страшно диша.

И ми обяснява свои тайнствени знамения

баща ми — моя господ четиридесетгодишен.

2

ЗНАЯ СИГУРНО НЕЙДЕ СЕ СМЕЕ БАЩА МИ.

Колко смях досега е пилял и разпръснал?

В тоя свят с побелели отдавна акрани

днес за него е толкова, толкова късно!

 

Дълга вечер влече и тъче безучастно

своя вътък от дъжд и от сняг в полузима;

и от влажните облаци с думи безгласни

някой вика пак мойто забравено име.

 

И развява косите си гъсти, и стене

с млада пролетна сила щастливо земята.

И в далечното време баща ми над мене

обущарска престилка загрижен размята.

 

Сякаш целия свят в обущарница тясна

диша въздуха с мирис на гьон и на кожи.

Чукче пее,

гърми във ушите ми ясно —

та пред път за обувки човек се тревожи!

 

Моя бедност и мое богатство — баща ми…

Нейде вътре в дюкяна се труди захласнат

и аз тичам —

и тежки измъчени длани

тук — под моите стъпки

по бащински раснат.

 

Раснат в майка ми, в брат ми

и внучета шумни

с тяхна памет по снимки и кръвна наследа,

в тези мои разхвърляни

облачни думи,

тоя свят, който слънчево

сутрин ни гледа.

 

И в човешкото време по пътища пусти

мойто бащино време не спи, не почива,

а пътува със мене

и в моите устни

тая пепел от пътя

е сладко-горчива.

Край