Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Русата волница — душата ми
Избрани стихотворения - Година
- 1983 (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Корекция
- ?
- Форматиране
- gpuh (2008)
Издание:
Траян Първанов. Русата волница — душата ми. Избрани стихотворения
ИК „Контакт, 92“, Враца, 2007 г.
Съставителство и редакция: Марин Ботунски
История
- — Добавяне
На брат ми Георги
Ей, от дъното на равнината —
край реки и гари светли
с писъци протяжни идват,
глъхнат влаковете есенни сега
и с човешки дъх разнасят
порива на дъждове и ветри
и отблясъци от лятото
с искрящата озонова дъга.
И през кърпички размахани
над хорски сълзи и възторзи
яростно огъват се посоките,
разделят се и сливат тук —
върху черните, опалени от люти,
бели мълнии — коловози,
над които денем слънцето
люлее пламналия си юмрук.
И безкрайно влаковете
през живота ми дълбоко стенат,
и ритмично тласкат буйната си кръв
през Дунавската равнина.
Днес отнасят моите седмици —
от кратко слънце осветени —
да ми върнат утре нежен сняг
от север с тежките си рамена.
Неуморно срещу тази гара
влаковете дишат с ноздри
и аз викам свойто име,
те го газят с грохот
и валма от дим,
докато се радвам на ръка,
случайно махнала за поздрав
изпод жълтото перде,
раздърпано от вихъра неукротим.