Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Корекция
?
Форматиране
gpuh (2008)

Издание:

Траян Първанов. Русата волница — душата ми. Избрани стихотворения

ИК „Контакт, 92“, Враца, 2007 г.

Съставителство и редакция: Марин Ботунски

История

  1. — Добавяне

На брат ми Георги

Ей, от дъното на равнината —

        край реки и гари светли

с писъци протяжни идват,

глъхнат влаковете есенни сега

и с човешки дъх разнасят

порива на дъждове и ветри

и отблясъци от лятото

с искрящата озонова дъга.

И през кърпички размахани

над хорски сълзи и възторзи

яростно огъват се посоките,

разделят се и сливат тук —

върху черните, опалени от люти,

бели мълнии — коловози,

над които денем слънцето

люлее пламналия си юмрук.

 

И безкрайно влаковете

през живота ми дълбоко стенат,

и ритмично тласкат буйната си кръв

през Дунавската равнина.

 

Днес отнасят моите седмици —

от кратко слънце осветени —

да ми върнат утре нежен сняг

от север с тежките си рамена.

 

Неуморно срещу тази гара

влаковете дишат с ноздри

и аз викам свойто име,

те го газят с грохот

и валма от дим,

докато се радвам на ръка,

случайно махнала за поздрав

изпод жълтото перде,

раздърпано от вихъра неукротим.

Край