Траян Първанов
Син

Ето днес подир нощни

                                бездомни пространства,

подир краткия сън със случайни жени

и след тостове в дълги другарски пиянства —

аз се връщам от странни студени страни.

 

Аз се връщам пилян, разпилян от надежди

и от улични разпри по вечерен здрач;

и под моите от слънце обгаряни вежди

тегне труден и страшен днес мъжкият плач.

 

Кой съм аз? Ще разкаже ли вятъра, хора,

или вас да разпитвам дали съм днес друг

и за слънчеви думи сърце да разтворя

и присвиван от тежки неправди юмрук?

 

И не зная ще мога ли тих и разумен

пак да тръгна под вихър от ябълков цвят

и сроден с тишината след пътя си шумен

да живея в света на щастливите — свят?

 

Кой съм аз? И ще спра ли сега да почина

в тези росни звездички на млада трева

и да търся за своята мъка причина

в двора бащин, навел неразумна глава?

 

Ето… в утрото будят ме стъпките майчини.

…Бях за нейните сънища необходим,

а тя бърше сълзите с басменото крайче

на забрадка изсъхнала в траурен дим.