Книгата се чете на един дъх — отначало малко по-трудно поради многото герои. Агата Кристи прави на няколко пъти доста явни намеци за убиеца (включително и със заглавието), но мотивът е труден за отгатване. Този път на Поаро „помага“ цял екип от детективи — аматьори, като в по-голямата част от главите историята се разказва през техния поглед. В книгата откриваме много от типичните за Агата крилати фрази за живота и човешките страсти.
Благодаря на всички, спомогнали за качването на книгата, както и за чудесния насочващ коментар в zonkobg.blogspot.com.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.