Жан-Кристоф Гранже
Пурпурните реки (58)

58

Този път беше ред на Карим да разказва.

— Казвате, че заговорниците са подбирали децата според физическия профил на родителите им. Търсели са най-силните, най-здравите сред планинците. Тогава е нямало как да не попаднат на Фабиен и Силвен Еро, млада двойка от Таверли, село на хиляда и осемстотин метра надморска височина.

Тя — висока метър и осемдесет, силна, прекрасна. Отдадена на професията си учителка. Виртуозна пианистка. Мълчалива и грациозна, силна и поетична. По-малко информация имам за съпруга й Силвен. Той е живял изключително във високите планини, събирал е редки кристали. И той е бил истински великан, който не се е колебаел да се изкачва по най-недостъпните върхове.

Ако заговорниците е трябвало да откраднат едно-единствено дете в цялата област, те са щели да изберат детето на тази забележителна двойка.

Сигурен съм, че са очаквали с нетърпение раждането му. Истински генетически вампири. И го дочакват — на 22 май 1972 г. Семейство Еро пристига в болницата в Гернон. Високата хубава жена всеки миг ще роди. След само седем месеца бременност. Детето ще е недоносено, но според акушерките в това няма нищо страшно.

Само че нещата не се развиват както са предвидени. Бебето е разположено седалищно. Налага се да упоят Фабиен и да я изродят с цезарово сечение. Раждат се еднолични близначки с дихателни смущения. Поема ги санитарят и спешно ги слага в кувьоз. Санитарят е Рене Сертис, бащата на Филип.

Той е напълно объркан. Тази нощ е трябвало да размени детето, но не е могъл да предвиди, че ще бъдат две. Какво да прави? Студена под го облива, докато къпе недоносените деца — истински шедьоври със свежа кръв, предназначени за новия народ на Гернон. Накрая ги поставя в кувьози и решава да размени само едното. Никой не се е вглеждал в лицата им. Едва ли са видели дали си приличат. И Сертис решава да рискува. Измъква едната от близначките от кувьоза и я слага на мястото на момиченце от университетско семейство, което донякъде прилича на него — същия ръст, същата кръвна група, приблизително същото тегло.

Знае обаче, че ще трябва да убие размененото дете, защото не може да остави жива една фалшива близначка, която няма да има нищо общо със сестра си. Задушава детето, после извиква педиатрите и сестрите. Разиграва паника, угризения. Не разбира какво се е случило, наистина не разбира… Никой не се учудва особено. Още една внезапна смърт сред децата на селяните. Медицинският персонал се утешава, като си казва, че поне едно от двете деца е оцеляло. Сертис се радва — другата малка Еро ще се присъедини към клана на Гернон чрез новото си семейство.

Всичко това, Ниманс, си го представям благодарение на вашите открития. Защото жената, с която разговарях тази нощ, Фабиен Еро, не знае нищо за заговора, дори днес. А през онзи нощ не е видяла нищо, не е чула нищо. Била е упоена.

А когато се събудила, й обяснили, че е родила две момиченца, но само едното оцеляло. Може ли човек да оплаква същество, за чието съществуване дори не е подозирал? Фабиен се примирява с новината. След седмица напуска болницата и отнася дъщеричката си, която бързо се съвзема.

Някъде в болницата Рене Сертис наблюдава двойката, която се отдалечава. Майката държи в прегръдките си двойничката на размененото дете, но той знае, че тази дива двойка, която живее на петдесет километра оттам, никога няма да има причина да се завърне в Гернон. Като оставя живо второто дете, Сертис рискува, но рискът е минимален. По онова време той мисли, че лицето на близначката никога няма да разкрие заговора им.

Но греши.

Осем години по-късно затварят училището в Таверле, където преподава Фабиен, И я преместват — това е единствената случайност в цялата история — в самия Гернон, в престижното училище „Ламартин“, където учат децата на университетските преподаватели.

Така Фабиен открива един невъзможен факт. В класа на Юдит има още една Юдит. Момиченцата си приличат като две капки вода. След като преминава първата изненада — междувременно фотографът прави снимка на класа, на която се виждат двете двойнички — Фабиен анализира ситуацията. Има едно-единствено обяснение. Другото дете може да бъде само близначката на Юдит, която е оцеляла и по някаква причина е сменена с друго бебе.

Учителката отива в родилния дом И обяснява случая. Приемат я студено и подозрително, Фабиен не се оставя да я сплашат. Тя нагрубява лекарите, нарича ги крадци на деца и обещава да се върне. Няма съмнение, че Сертис е присъствал на сцената и е надушил опасността. Но Фабиен е вече далеч. Тя решава да посети семейството на преподавателите, така наречените родители на втората й дъщеря. Узурпаторите. Качва се на велосипеда си и заедно с Юдит тръгва към университета.

Но изведнъж настъпва ужасът. Започва да притъмнява, когато една кола се опитва да ги блъсне, Фабиен и дъщеря й са изхвърлени в канавката, Фабиен здраво стиска детето и успява да забележи убийците. Мъже с пушки, изскочили от колата си. Фабиен не разбира. Защо е всичко това?

Накрая убийците си тръгват, вероятно решили, че двете жени са паднали в пропастта. Същата нощ Фабиен отива в Таверле, където работи мъжът й. Разказва му цялата история и предлага да уведомят полицията. Силвен не е съгласен. Той иска да си уреди сметките с мръсниците, които са искали да убият жената и детето му.

Взима една пушка, качва се на велосипеда и слиза в долината. Там открива убийците много по-рано, отколкото би желал. Защото те още бродят наоколо, срещат го на пътя и го блъскат с колата си. Минават два пъти през тялото му и избягват. В това време Фабиен се е укрила в църквата в Таверле. Призори научава, че съпругът й е бил убит от пиян шофьор. Тогава разбира, че децата й са били жертва на манипулация и че мъжете, убили съпруга й, ще й видят сметката, ако веднага не се укрие.

Така започва бягството й.

Нататък знаете. Двете отиват в Сарзак, на повече от триста километра от Гернон. Отново бягат, когато Етиен Кайоа и Рене Сертис попадат на следите им. После Фабиен се опитва да прогони демоните от лицето на дъщеря си, убедена, че е жертва на проклятие. Накрая пътната злополука отнема живота на детето й.

Оттогава майката се е оттеглила от света. Винаги се е колебала между няколко хипотези. Но най-вероятната според нея е, че осиновителите на втората й дъщеря са могъщи и диаболични личности от университета и че те са организирали цялата история — заменили са мъртвата си дъщеря срещу нейната и после са решили да убият и нея, и Юдит, за да не се разкрие истината. Жената така и не разбрала за какво става дума, каква е същността на истинската манипулация.

Сега, Ниманс, нашите две разследвания се сливат. Вашата хипотеза подкрепя моята. Да — убиецът е видял откраднатите фишове. Да — проследил е Кайоа, после Сертис и Шернсе. Да — разкрил е манипулацията и е решил да си отмъсти по най-кървавия начин. И този убиец не е никой друг, освен близначката на Юдит. Затова използва струна от пиано — за да припомни за дарбите на истинската си майка. Затова изнася телата в планината — там, където баща й е събирал кристали. Затова пръстовите й отпечатъци толкова приличат на тези на самата Юдит… Търсим кръвна сестра, Ниманс.

— Но коя е тя? — избухна Ниманс. — Под какво име е израсла?

— Не знам. Майката отказа да ми го съобщи. Но имам лицето й.

— Лицето й?

— Имам снимка на Юдит на единайсет години. Ще рече, че имам лицето на убийцата, след като двете са напълно еднакви. Мисля, че с тази снимка можем…

— Покажи ми я. Бързо.

Карим извади снимката и му я подаде.

— Тя убива, господин комисар. Тя отмъщава за изчезналата си сестра. Отмъщава за убития си баща. За задушените бебета, за измамените семейства, за… Ниманс, добре ли сте?

Снимката трепереше в пръстите на комисаря, който наблюдаваше лицето на момиченцето със стиснати зъби. Карим внезапно разбра и се наведе над него.

— Господи, да не би да я познавате? Така е, нали? Познавате я.

Ниманс изпусна снимката в калта. И изрече:

— Жива. Трябва да я заловим жива.