Сидни Шелдън
Тънки сметки (24)

ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА

— Какво ще стане с мен? — попита Мариан Горман.

— Не се тревожи — отвърна й Дейна. — Ще те пазят. — Тя бързо взе решение. — Мариан, ще направим интервю на живо, а аз ще изпратя записа на ФБР. Веднага щом приключим с интервюто, ще те измъкна оттук.

Навън изсвириха спирачките на някаква кола. Мариан изтича до прозореца.

— О, боже!

Еванс се приближи до нея.

— Какво има?

От колата излизаше Сайм Ломбардо. Той погледна къщата, а после се запъти към вратата.

— Т-това е другият мъж — уплашено започна жената, — който беше тук и питаше за Карл в деня, в който брат ми беше убит. Сигурна съм, че е замесен в убийството.

Репортерката взе телефона и бързо набра един номер.

— Кабинетът на господин Хокинс.

— Надин, трябва веднага да говоря с него.

— Няма го. Трябва да се върне след около…

— Дай ми Нейт Ериксън тогава.

Нейт Ериксън, помощникът на Хокинс, вдигна телефона.

— Дейна?

— Нейт, имам нужда от помощ. Имам горещи новини. Искам веднага да ме включиш на живо.

— Не мога да го направя — възпротиви се той. — Том трябва да ми даде разрешение.

— Няма време за това — избухна Дейна.

През прозореца видя как Сайм Ломбардо се приближава до входната врата.

 

 

В колата Върнън Милс погледна часовника си.

— Ще правим ли това интервю или не? Аз имам среща.

 

 

От къщата Дейна казваше:

— Въпрос на живот и смърт е, Нейт. Трябва да ме включиш на живо. За бога, включвай веднага! — Тресна слушалката, приближи се до телевизора и го включи на шести канал.

Течеше един блудкав сериал. Някакъв възрастен мъж говореше с млада жена.

— Ти никога не си ме разбирала, нали, Кристен?

— Истината е, че прекалено добре те разбирам. Затова искам развод, Джордж.

— Заради някой друг ли?

Тя се втурна в спалнята и включи и там телевизора. Сайм Ломбардо беше на входната врата. Почука се.

— Не отваряй — предупреди Дейна Мариан.

Провери дали микрофонът беше влючен. На вратата още по-силно се затропа.

— Да се махаме оттук — прошепна Мариан. — Задната…

В този миг Сайм разби входната врата и нахълта в стаята. Затвори вратата зад себе се и погледна двете жени.

— Дами, виждам, че и двете сте тук.

Репортерката отчаяно погледна към телевизора.

— Ако е заради някой друг, вината е твоя, Джордж.

— Може би греша, Кристен.

Сайм Ломбардо извади един 22-калибров полуавтоматичен пистолет от джоба си и започна да завива заглушител на дулото.

— Не! — изкрещя Дейна. — Не можеш…

Той вдигна пистолета.

— Млъквай. Към спалнята — хайде.

— О, боже! — прошепна Мариан.

— Слушай… — каза Дейна. — Можем…

— Казах ти да млъкнеш. А сега се размърдай.

Тя погледна към телевизора.

— Винаги съм вярвал във възможността човек да прощава, Кристен. Не искам да загубим това, което имахме — това, което можем отново да имаме.

Същите гласове се чуваха и от телевизора в спалнята.

— Казах ви и на двете да се размърдате! — заповяда им Сайм. — Хайде да приключваме с тази работа.

Когато и двете ужасено и колебливо се запътиха към спалнята, червената лампичка на камерата в коридора изведнъж светна. Ликовете на Кристен и Джордж избледняха от екрана и говорителят обяви:

— Прекъсваме тази програма, за да ви покажем на живо една гореща новина от района Уитън.

Холът на Горманови внезапно се появи на екрана. Двете жени се виждаха на преден план, а Сайм беше в дъното. Той се обърка и спря.

— Какво… какво, по дяволите, е това?

В подвижната телевизионна станция техниците гледаха как новата картина излиза на екрана.

— О, боже! — възкликна Върнън Милс. — На живо сме!

Дейна погледна екрана и безмълвно се помоли. Обърна се с лице към камерата.

— Аз съм Дейна Еванс на живо от дома на Карл Горман, който беше убит преди няколко дни. Интервюираме човек, който може да ни даде информация за убийството му. — Тя се обърна с лице към Ломбардо. — И така… желаете ли да ни кажете как точно се случи.

Той стоеше и не можеше да помръдне, гледаше се на екрана и нервно облизваше устни.

— Хей!

От екрана на телевизора той се чу да казва „Хей!“ и видя образът си да се движи, когато замахна към Дейна.

— Какво… какво, по дяволите, правиш? Какъв номер е това?

— Не е номер. В ефир сме. Два милиона души ни гледат.

Ломбардо видя образа си на екрана и бързо пъхна пистолета в джоба.

Репортерката погледна Мариан Горман, а после впи поглед в очите на Сайм Ломбардо.

— Питър Тейгър стои зад убийството на Карл Горман, нали?

 

 

В сградата „Дейли“ Ник Рийс беше в кабинета си, когато неочаквано вътре нахълта един от помощниците.

— Бързо! Я виж това! В къщата на Горман са.

Той включи телевизора на шести канал.

— Питър Тейгър ли ти поръча да убиеш Карл Горман?

— Не знам за какво говорите. И изключете проклетия телевизор, преди да…

— Преди да какво? Да не би да възнамеряваш да ни убиеш пред два милиона зрители?

— Господи! — извика Ник Рийс. — Изкарайте няколко патрулни коли. Веднага!

 

 

В Синята стая в Белия дом Оливър и Джан изумени гледаха УТЕ.

— Питър? — бавно изрече той. — Не мога да го повярвам!

 

 

Секретарката на Питър Тейгър забързано влезе в кабинета му.

— Господин Тейгър, включете телевизора на шести канал.

Тя нервно го погледна и веднага излезе. Той озадачено погледна след нея. Взе дистанционното, натисна едно копче и телевизорът забръмча.

— … и пак ли Питър Тейгър е човекът, отговорен за смъртта на Хлое Хюстън? — питаше Дейна Еванс.

— Нищо не знам за това. Трябва да питаш него.

Питър Тейгър гледаше екрана и не можеше да повярва на очите си. „Това не може да е истина! Бог не би ми причинил подобно нещо! — Скочи на крака и хукна към вратата. — Няма да им позволя да ме хванат. Ще се скрия! — После обаче се спря. — Къде? Къде мога да се скрия?“ Бавно се приближи до бюрото и тежко се отпусна на един стол.

 

 

В кабинета си Лесли Стюарт ужасена гледаше интервюто.

„Питър Тейгър? Не! Не! Не! Не!“ Грабна телефона и набра някакъв номер.

— Лайл, спри това! Не трябва да се пуска! Чуваш ли ме? Това…

Чу как той й казва:

— Госпожице Стюарт, вестниците от половин час са пуснати по улицата. Казахте…

Тя бавно постави слушалката. Погледна заглавието в „Уошингтън Трибюн“: „Президентът Ръсел обвинен в убийство.“

После вдигна поглед към поставената в рамка на стената първа страница: „Дюи разгромява Труман.“

„Ще станете още по-прочута, отколкото сте сега, госпожице Стюарт. Целият свят ще научи името ви.“

Утре тя щеше да стане за посмешище.

 

 

В дома на Горман Сайм Ломбардо за последен път трескаво се погледна на екрана и заяви:

— Махам се оттук.

Изтича до входната врата и я отвори. Пет-шест полицейски коли тъкмо спираха пред къщата.