Кристина Скай
Перлата на любовта (30)

30.

Някой тропаше на вратата.

Чеси измъкна глава изпод възглавницата и присви очи в тъмнината.

Лодката ли нападаха? Или баща й пак бе забравил да пусне котвата и дрейфът ги бе повлякъл към течението?

Чеси премигна и седна в леглото.

— Добре! Идвам…

Разтърка очи и посегна за бричовете, които винаги оставяше на преградата точно над нейната койка. Нямаше ги. Тропането се усили.

— Идвам, татко!

Пак ли ги преследваха пиратите на Хан Сън заради съкровищата? Или беше онзи мошеник О’Нийл, който търсеше още плячка?

Виеше й се свят, когато се изправи на крака.

Ударите по вратата не преставаха.

— Мис Чеси? Събудихте ли се вече?

Чеси се намръщи.

— Суидин? — Тя стана и посегна за робата в долния край на леглото. И тогава замръзна. Лицето й пребледня, когато си спомни.

Не е в Макао, а в Лондон. И баща й…

Изтича до вратата и я отвори с треперещи пръсти.

— Какво… Какво става, Суидин? Научи ли нещо ново за… за…

Не можа да довърши. Суидин поклати глава.

— Не е от тези, дето държат баща ви, мис. Нито пък исках да ви будя, но… Разбирате ли, не мога да го отпращам повече.

— Кого? — Странна топлина се разля по тялото й.

— Граф Морлънд, мис. Идва вече три пъти от сутринта. И никак не изглеждаше доволен. Особено когато му казах, че не приемате посетители.

Гърлото на Чеси се сви от напрежение.

— Няма ли да ми разкажете най-после какво се случи, докато бяхте на „Хаф Мун Стрийт“? — попита Суидин.

— Не… Не питай, Суидин. И без това всичко свърши.

Безжизненият й глас накара стария прислужник да се намръщи. Лицето му помръкна.

— Не е редно, мис. Казвал съм го преди и пак ще го кажа. Просто никак не е редно. Не бива да се разхождате по покривите на Лондон, търсейки проклетата книга. Баща ви има приятели в края на краищата. Разкажете им какво става и ги оставете…

Чеси въздъхна. Пръстите й се впиха в колана на робата.

— Моля те, Суидин. Хайде да не спорим. На никого не мога да поверя такъв деликатен въпрос. Значи оставам единствено аз.

Някъде далеч отдолу се чуха тежки стъпки. Висок глас прокънтя по стълбището.

— Дай й да разбере, че няма да се махна, докато не се появи, Суидин!

Полазиха я тръпки. Мили Боже, кога щеше да свърши всичко това?

— Ка… Кажи му, че… че съм неразположена. Не съм в състояние да видя никого днес.

Призля й, че прибягва до подобно извинение, но с изненада откри, че не й хрумва друго.

Той не би посмял да нахълта в спалнята й, я? Решителният мъжки глас отново прокънтя:

— И й обясни, че ако не слезе до петнадесет минути, ще се кача и със собствените си ръце ще я сваля долу!

Суидин поклати глава.

— Е, сега имате представа какъв беше, когато за пръв път пристигна, мис. Със зачервени очи, с разрошени коси, и то минути след като бе съмнало, мис. — Млъкна, чакайки Чеси да каже нещо. Когато тя не го стори, продължи. — Отначало твърдях, че сте болна. След това направо му заявих, че не желаете да го видите. Но графът май изобщо не ми повярва, мис. Не че съм изненадан. И аз съм човек с глава на раменете си.

Чеси се загледа към стълбището, сякаш оттам идваха всичките й грижи.

— От един час вече се разхожда из салона. За трети път идва и изглежда готов на всичко. Може би ще е добре, ако…

Чеси ту свиваше ръцете си в юмруци, ту ги отпускаше. Проклет да е този мъж! Ох, защо просто не я остави на мира?

Изведнъж се сети за гарденията, която бе задържал и поставил в илика на ризата си, за трепета на ръцете му, когато бе отметнал кичур от бузата й и после я бе целунал. Нежно. Всеотдайно.

След това жадно. Толкова жадно, че тя…

— Е, добре — заяви тя раздразнено. — Ще се видя с този проклет мъж. Явно това е единственият начин, но който да се отърва от него!

Точно след петнадесет минути Чеси отвори вратата на слънчевия зелен салон.

Бродираната й муселинова рокля бе измачкана и протрита — най-старата, която бе донесла в Лондон. Пантофките й не бяха в по-добро състояние.

Някакъв гневен демон я бе накарал да подбере облеклото си така, че да приключи с тази работа колкото се може по-бързо.

Знаеше, че не изглежда добре, че лицето й е тебеширено, косата — разбъркана, а под очите има сенки.

Ала вдигна брадичка величествено и гордо прекоси стаята.

Морлънд стоеше до прозореца. Беше малко по-блед от обикновено и също със сенки под очите, но иначе нямаше признаци за скорошното му боледуване. И кой знае защо видът на изрядно вързаната му връзка, на безупречното му сако само още повече вбесиха Чеси.

Щом чу стъпките й, той се обърна.

Слънчевите лъчи падаха върху изопнатото му лице. Мускулче трепна на брадичката му. Той леко се наклони, за да прехвърли тежестта върху здравия си крак.

В този момент Чеси осъзна какъв добър актьор е. За нея не бе тайна, че коляното го тормози, но той не се издаваше нито за болката в коляното, нито за новата рана в ръката.

Макар да знаеше за страданията му, тя не биваше да позволява сърцето й да се размеква.

— Милорд — гласът й бе сух и вежлив, — оправил си се, както виждам. Моите поздравления.

Сапфирените очи на Морлънд изгаряха лицето й.

— С твоя помощ успях. Дойдох да ти благодаря.

— Не е нужно, уверявам те. — Чеси се извърна и започна да оправя някакво цвете в кристалната ваза, за да избегне вторачения му поглед.

Така тя не видя желанието, което се изписа по лицето му, нито отчаянието, което се появи в очите му, когато го загърби.

— Твоите ухажори са настойчиви, както забелязвам. — Той намусено разглеждаше букетите от рози, натрупани върху масичката в ъгъла. — Моите поздравления.

Когато Чеси и при тази реплика не се обърна, лицето му застина.

— Чудя се как ли биха се чувствали, ако знаеха, че си прекарала един ден и две нощи в моята компания. Репутацията ми да покорявам женските сърца е огромна, както знаеш. И тъй като и двамата сме наясно какво се случи снощи…

Пръстите на Чеси стиснаха стеблото на кичеста жълта роза.

— Е, и?

— Ами тогава, мила моя, си компрометирана. Напълно. Без надежда за спасение. Единственият въпрос сега е какво ще правим.

— Да правим ли? — Чеси продължаваше да си играе с розата. — Ами нищо, така мисля. — Тя бе доволна от хладината в тона си.

Очите на Морлънд блестяха, докато приглаждаше кожените ръкавици между дългите си пръсти.

— Нищо ли? — Той дрезгаво се изсмя. — Колко дълго мислиш, че нещата ще останат в тайна?

— Достатъчно дълго. Виж какво, съвсем скоро ще напусна Лондон. Затова те умолявам да не се товариш с моите дребни проблеми. — Тя бавно се извърна. Лицето й бе бледо, но спокойно. — И така, ако си свършил…

— Свършил ли? Не, за Бога, не съм свършил! — Морлънд прекоси стаята и я прегърна през раменете. Горещите му очи изучаваха лицето й. — Не можеш да се измъкнеш от тази каша така лесно, както от другите, Щурче. Ти си била видяна — ние сме били видени. Не само в моята къща, но, както се оказва, и в зимната градина на херцогинята. — Той сподави една ругатня и се помъчи да възвърне самообладанието си. — И затова би ми оказала огромна чест, ако приемеш… — челюстта му се стегна — …да станеш моя съпруга.

Вена пулсираше на челото му, точно под тъмнорусия кичур.

Онемяла, неподвижна, Чеси откри, че наблюдава как ударите на кръвта равномерно издуват кожата. Много е привлекателен, помисли си тя, някак особено привлекателен. Веждите му са високи, но не прекалено. А очите му са изумително сини…

— Съпруга ли? — Гласът й звучеше колебливо и плахо в собствените й уши. — Не… Не мисля, че…

Вената на челото му запулсира по-бързо.

— Ти, малка глупачке! Ще те разкъсат на парчета! Те живеят само от клюки като тази! Ще те унищожат преди да са изпили сутрешната си чаша шоколад! До средата на деня скандалът ще се е разнесъл из цялото светско общество.

Чеси направи отчаян опит да възрази. Пръстите на Морлънд я стиснаха по-здраво.

— Омъжи се за мен, Чеси. — Усети топлина да се разлива там, където гърдите й докосваха неговите. — Омъжи се, по дяволите! Сега! Днес!

Лицето на Чеси бе непроницаемо.

— Просто ей така? Безчувствен, официален съюз? Повтаряме някакви думи и след това ти поемаш твоя път, а аз — моя?

Устните на Морлънд потрепериха.

— Ако такова е твоето желание, аз няма да ти се натрапвам.

Чеси усети буца да засяда в гърлото й.

— Да ходиш да прекарваш нощите си с твоята Жермен, а аз да поддържам свои връзки, стига всичко да е съвсем дискретно?

— Не възнамерявам да те лишавам от нещо, на което аз самият ще се наслаждавам, ако това имаш предвид.

Чеси пребледня.

— Разбирам.

Надеждите й се разбиха. Как е могла да си помисли…

— Ами, можеш да си вземеш със себе си надутото си предложение и просто да… да скочиш в Темза!

Пръстите на Морлънд се впиха в раменете й.

— Нямаш друг избор, Чеси. Не и този път. Това е каша, от която не мога да те измъкна. Няма значение какво искаме или какво бихме направили, тъй като са ни видели. Херцогът на Уелингтън е бил от другата страна на улицата, когато си напускала, облегната на ръката на Суидин. Видял е достатъчно, за да схване всичко.

Чеси се стегна в ръцете му. Побиха я тръпки.

— Не може да… ни е видял!

— Опасявам се, че е точно така. И за жалост очите на стария войн са остри като на сокол. Вече дойде да ме посети. Какво ли не ми наговори. И сякаш това не бе достатъчно, ами и херцогинята се отби, за да ми съобщи какво мисли. И тя бе доста рязка.

На Чеси й се зави свят от тези нови удари. Как така всичко се бе променило? Толкова ли се бе объркало? Нима сега трябваше да бъде въвлечена насила, в името на почтеността, в някакви безчувствени договорни отношения?

— Не е честно! — едва промълви тя.

— Животът често е нечестен, Чеси. Мислех, че вече си разбрала — добави той остро.

Чеси се вкамени. Кой бе той да я поучава?

— Не ме интересува. И няма да го направя, така да знаеш. Няма да се омъжа за теб!

— Твоята репутация ще пострада, моето момиче. Моята и без това не може повече да бъде уронена. Но на теб ще ти се подиграват, ще ти обръщат гръб и ще те одумват.

Чеси изтръпна. Значи пак щеше да се повтори същото. Отново присмехулните лица. Студеното, жестоко презрение.

Тя вдигна предизвикателно брадичка, освободи се от ръцете му и го погледна свирепо.

— Няма да остана достатъчно дълго в Лондон, за да ме засегне, мога да те уверя.

Очите на Морлънд проблеснаха гневно. По дяволите! Защо не ставаше така, както го бе планирал? Нима е изгубила цялото си чувство към него? Най-малкото трябваше да му покаже, че схваща сериозността на положението и му е благодарна за предложението.

А тя стоеше, бяла като платно, и гледаше отчуждено. Бе облякла нарочно тази ужасна рокля, за да изглежда смешна.

Вместо това обаче изглеждаше толкова уязвима и крехка.

И зашеметяващо красива — поне за него. Тони си помисли, че винаги ще бъде такава за него.

— Това ли е окончателното ти решение?

Чеси вдигна глава и улови лазурния пламък в погледа му. Силата му я накара да си поеме рязко дъх.

— Съжалявам… Съжалявам, че не мога да приема предложението ти — промълви тя вдървено. — Но ни най-малко не ме интересува какво ще клюкарства светското общество по мой адрес.

Морлънд се приближи бързо и ядосано. Придърпа я до гърдите си, стискайки зъби от яд.

— Но мен ме интересува. Не желая да тъпчат името ти в калта, Чеси. А не искам и с моето така да постъпят. Този път трябва да мислиш не само за себе си, а и за херцогинята. Тя ти е нещо като покровителка, след като те представи на своя бал. За нея не те ли е грижа? Скандалът ще я съсипе.

Чеси потрепери. Не беше се сетила за това. Затвори очи за миг. Когато отново ги отвори, те бяха изпълнени със съжаление.

— Разбира се, че ме интересува. Но тя ще преживее бурята. Веднъж сподели с мен, че елитът трепери от нейните укори. Просто я посъветвай… да се откаже от мен. Кажи й, че съм измамна малка авантюристка, която я е използвала, за да се промъкне в обществото. — Тя горчиво се изсмя. — Веднага ще й повярват. Хората обичат да вярват най-много на най-лошите неща.

Морлънд изруга.

— Има и други, за които трябва да помислиш. Елспет и Джеръми, например. Мълвата неизбежно ще стигне и до тях.

Чеси пребледня. Спомни си сериозното личице и възхищението в очите на Джеръми. Мили Боже, тя не искаше да му причини повече болка. Нещо й подсказваше, че той и без това я е опознал преждевременно.

— Ами ако носиш мое дете? — Гласът му бе гневен и груб.

Чеси почти припадна в ръцете му.

— Не си се сетила за това, нали? Боже, за никого друг ли не мислиш освен за себе си?

Можеше само да го наблюдава с пребледняло лице.

Дете? Дете с очи като сапфири? С тъмноруса коса, която се извива в непокорни къдрици, точно като неговата?

Сподави сълзите и отблъсна пръстите му.

— Но… Не може…

Морлънд процеди през зъби:

— Няма да позволя мое дете да бъде влачено по света, Чеси. Нагледах се на това в Португалия. Повярвай ми, видях неща, които… — Не довърши мисълта си.

— Моето дете — нашето дете — ще има корени, сигурност и цялата любов, която мога да му дам. И ще има майка и баща, които ще живеят под един покрив, по дяволите!

Чеси бе в състояние само да премигва от появилия се в гласа му гняв. Милостиви Боже, ами ако е истина? Ако…

Пребледняла, тя се дръпна и успя да се освободи от прегръдката му. Несъзнателно отпусна ръце и ги положи върху корема си. Не, не беше възможно! Такова нещо не можеше да стане само след една нощ!

Морлънд горчиво се изсмя.

— Не се надявай — отбеляза той сухо, сякаш четеше мислите й. — И по-изобретателни умове от твоя са били разочаровани при подобни надежди. Един път е достатъчен, Чеси. А смятам, че няма нужда да ти напомням, че снощи ти се отдадох до дъно — дадох ти себе си и семето си повече от един път. И ти ме взе, прие всичко, което можех да дам. Милостиви Боже, отново и отново.

Чеси притвори очи, безсилна пред горчиво-сладките чувства, които я заляха. Прималя й от спомена за неговите ръце по тялото й. Сети се за собствения си глас възбуден и бездиханен.

Думите му бяха истинско мъчение за нея и отекваха в главата й.

Дадох ти себе си и семето си.

Стисна слабите си ръце, опитвайки се да се пребори със сладката топлина на спомените.

Отново и отново. Надълбоко. Толкова надълбоко.

Но той заслужаваше много повече от безчувствен договор. А тя никога нямаше да се съгласи на брак без любов. Баща й бе опитал и в замяна можеше да й даде примера за един изпълнен с тъга живот.

Не, не бива дори да обмисля подобно нещо.

Чеси някак успя да вдигне брадичка. Лицето й бе изопнато и крехко като най-нежен порцелан.

— Тогава нека цялата вина падне върху мен. Както и отговорността. Така е прието в обществото, нали? Жената понася вината за такива неща.

— Но аз не приемам това, дявол да го вземе!

Тя потръпна, представяйки си колко ли подобни разговори е водил.

С майката на онези две чаровни и напълно безпомощни дечица, вероятно?

— Изслушай ме, Чеси…

Но тя не искаше да го слуша. Приближи се до звънеца и рязко го дръпна. Подозрително бързо Суидин подаде глава на вратата.

— Да, мис?

— Лорд Морлънд си тръгва — Очите й бяха студени и ясни като кремък.

Морлънд стоеше напълно неподвижен.

— Не прави това, Чеси.

— Изпрати го, ако обичаш, Суидин.

— Допускаш огромна грешка. — Морлънд все така не помръдваше.

Слънцето си играеше с косите му, обвиваше ги със светлина.

Странен цвят, помисли си Чеси, наподобява най-фината китайска коприна. Тя се взираше в него, запечатвайки блясъка на очите му, блясъка на косите му.

Здраво стиснатата челюст.

Спомени.

Те щяха да й останат. Освен ако той не бе прав и…

Без да пророни и дума, Морлънд стисна кожените ръкавици, обърна се и посегна към очуканата масичка зад себе си.

Рязко натика в неподвижните ръце на Чеси букет цветя.

— За теб са. С моите почитания. Покрай… разговора ни забравих да ти ги връча. Радвай им се. Ако продължаваш да държиш на тази лудост, няма да има къде да ги показваш, тъй като никой няма да те приеме в дома си. Дори херцогинята ще е безпомощна да ти подаде ръка.

Чеси не помръдна, докато вратата се затръшваше зад гърба му. Едва по-късно бавно поднесе цветята към лицето си и остави венчелистчетата да попиват горещите сълзи, които се стичаха по бузите й.

Гардении. Едри, нежни и красиви. Сигурно са му стрували цяло състояние…

Глупак. Окаян, проклет глупак…

Отново бе разбил бронята й.

Отново бе разбил сърцето й на малки парченца.

Чеси прегърна нежните ароматни пъпки. Сълзи блестяха по бузите й, докато гледаше с невиждащи очи към разнебитената ограда и неподредената задна градина.

Единствено чуваше тропота от ботушите на Морлънд, отекващ във фоайето, и затръшването на входната врата зад гърба му.

Все още виждаше изсечените черти на лицето му, докато се сбогуваше.

Дадох ти себе си и семето си.

Пръстите й стискаха стеблата на цветята. Едип път е достатъчен.

И Чеси откри, че се моли да се окаже точно така.